Регионална здравна инспекция - Велико Търново

Заразни болести

Вирусни хепатити А, В и С

ХЕПАТИТ А

         Вирусният хепатит тип А е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с увреждане на черния дроб, поява на жълтеница и склонност към епидемично разпространение предимно през есенно-зимния сезон.
         Източник на инфекцията при вирусен хепатит тип А са болните с жълтеница и с безсимптомни форми, които отделят вируса чрез изпражненията и урината.
         Пътищата на разпространение са:
                  • контактно-битов;
                  • хранителен;
                  • воден.
         Основни фактори за предаване на заразата:
                  • замърсени ръце и предмети на бита;
                  • замърсени хранителни продукти, най-често чрез неизмити ръце, мухи, хлебарки, гризачи и други;
                  • замърсена вода.
         Клинична картина на заболяването се характеризира със следните периоди:
                  - Инкубационен (от заразяването до появата на първите клинични симптоми) – от 14 до 50 дни.
                  - Преджълтеничен – проявява се с отпадналост, намален апетит, обща разбитост, умерено повишена температура и тежест в епигастриума. Особено характерни са грипоподобния и артралгичния синдроми (болки по ставите и мускулите). Към края на периода урината на болните потъмнява, изпражненията стават светли, черният дроб се увеличава;
                  - Жълтеничен (иктеричен) – характеризира се с пожълтяване на склерите, което постепенно обхваща лицето и цялото тяло. Жълтеницата може да бъде от едва забележима до тежка с жълт до черен оттенък. През този период черният дроб се увеличава с 2-4 см. Възможна е поява на извънчернодробна патология – гломерулонефрит, полиневрит и др. Иктеричният период продължава от 1 до 4 седмици;
                  - Реконвалесцентен (възстановителен) – характеризира се с изчезване на жълтеницата, нормализиране на апетита и размерите на черния дроб.
         Хепатит А може да протече и като безжълтенична форма, която обуславя голямото разпространение на заболяването.
Профилактиката на Вирусен хепатит А не се различава от тази на останалите чревните инфекции и включва:
         1. Мерки спрямо източника на инфекция
                  - своевременно търсене на лекарска помощ от заболелите, с оглед своевременното и ефективно лечение и изолация.
         2. Мерки за прекъсване пътищата на предаване на заразата
                  -провеждане на качествена дезинфекция при производството и реализацията на хранителните продукти и питейната вода;
                  -поддържане на висока обществена и лична хигиена, особено от работещите в рискови за здравето обекти – хранителни, детски и здравни заведения;
                  -обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
                  -измиване на ръцете със сапун преди приготвяне на храната, преди хранене и след ползване на тоалетна;
                  -недопускане на мухи в помещенията чрез замрежване на прозорците, осигуряване на плътно затваряне на съдовете за смет; редовно извозване на отпадъците;
                  -неизползване на вода за пиене от съмнителни водоизточници и водоеми за спорт, риболов, къпане;
                  -редовно провеждане на профилактични дезинфекции и дезинсекции в хранителни, детски и учебни заведения, обществени, жилищни сгради и други.
         3. Мерки спрямо възприемчивите на инфекцията лица
         Вирусният хепатит тип А е заболяване, което подлежи на имунопрофилактика. Съществува ваксина срещу хепатит А Ваксината е препоръчителна за всички лица, които не са боледували от хепатит А и особено за лица, изложени на по-голям риск от заразяване и разпространение на вируса: военни, лица пътуващи в райони с разпространение на заболяването, медицински работници, персонал на хранителни обекти, деца и ученици и др.;

ХЕПАТИТ В

         Хепатит В се причинява от вирус, наречен хепатит В вирус (HBV). При тази инфекцията най-характерно е засягането на черния дроб. 
         Острият хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит. 
         Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В, която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните, имунологични и морфологични изследвания. 
Начини за заразяване с вируса причиняващ хепатит В
         HBV се намира в кръвта и в по-малко количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите телесни течности на заразения човек. 
         Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са: 
• използване на общи игли и спринцовки при инжекционно употребяващите наркотици
• заразяване по време на медицински манипулации при използване на заразен инструментариум
• контакт със заразена кръв или заразен инструментариум при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура и др.
• контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби
• полов път
• заразяване на бебето от майката по време на раждането.
По настоящем рискът от заразяване при кръвопреливане е сведен до минимум, поради задължителното тестване на дарената кръв за хепатит В.
Клинична картина
         Инкубационният период на вирусния хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца. Най-често началото е грипоподобно със или без стомашно-чревни прояви (разстройство, гадене, повръщане), като особено характерно е пожълтяването на кожата и склерите на очите. Възможно е обаче да липсва пожълтяване. 
         Характерните оплаквания при повечето заразени в началото на заболяването са: 
         • умерено повишена температура; 
         • потъмняване на урината;
         • изсветляване на изпражненията;
         • чувство на отпадналост, умора, нежелание за работа;
         • загуба на апетит, отвращение от мазни храни, гадене, повръщане, разстройство;
         • болки в ставите и мускулите;
         • тежест до болка в областта на черния дроб и горната част на корема.
         Пожълтяването обикновено настъпва няколко дни след изброените по-горе симптоми, като първо пожълтяват склерите на очите, долната повърхност на езика и накрая кожата. С настъпване на пожълтяването обикновено състоянието на болните се подобрява. 
         Усложнения - заразяването с вируса на хепатит B (HBV) може да доведе до хронично увреждане на черния дроб, включително цироза или рак на черния дроб.
             Диагнозата вирусен хепатит В се поставя на базата на клиничен преглед, изследване на кръв и урина, назначени от лекар.
Лечение
            Лечението на хроничния хепатит зависи от това дали вирусът е активен и дали има увреждане на черния дроб. Прилагат се антивирусни медикаменти, които целят намаляване на риска от развитие на чернодробна цироза.              
Профилактика на хепатит В
         В Република България от 1992 година се извършва задължителна имунизация срещу хепатит В - това означава, че всички бебета, родени от 1992 г. насам се имунизират срещу хепатит В, като първата доза от ваксината се поставя още в първите 24 часа след раждането. 

ХЕПАТИТ С

Хепатит С е заразно вирусно заболяване, което обикновено води до сериозни трайни увреждания на черния дроб. То засяга различни групи хора, но преди всичко инжекционно употребяващите наркотици, здравните работници, пребиваващите в места за лишаване от свобода и други. 
Как се предава?
             Основно хепатит С се предава при контакт със заразена кръв, което може да стане при:
            • инжекционна употреба на наркотични вещества с използване на общи прибори и материали за инжектиране, като капачки, памуци, дезинфекционни кърпи, дори повърхности, върху които се приготвя разтворът за инжектиране;
              • при пиърсинг и татуиране, когато не се използват стерилни пособия;
• при използване на нестерилни пособия при медицински манипулации, при които има контакт с кръв;
• рядко – от майка на дете по време на раждането; полов път – при сексуални практики, при които има контакт с кръв
Понастоящем рискът от заразяване при кръвопреливане е сведен до минимум, поради задължителното тестване на дарената кръв за хепатит С.

     
Какви са симптомите?
         Първоначално може да липсват симптоми на нарушено физическо здраве. По-късно нарушената функция на черния дроб може да се прояви с:
         • отпадналост, болки по мускулите и ставите 
         • леко повишена телесна температура 
         • загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане
         • тежест и болка в дясното подребрие 
         • потъмняване на урината 
         • изсветляване на изпражненията 
         • жълтеница
         Голяма част от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно без жълтеница. 
         При жълтеничните форми след около 1 месец от изброените по-горе симптоми се появява жълто оцветяване на бялото на очите и на кожата, което трае 12 - 15 дни и след това постепенно изчезва. Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата. 
Какви са усложненията?
         В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните усложнения или карцином на черния дроб 
         
Как се поставя диагнозата?
         Изследване за хепатит С се прави чрез кръвен тест за антитела. Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца) - т. нар. „прозоречен” период. Ако изследването се направи в този период, резултатът може да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция.

Какво е лечението на хепатит С?
        Прилага терапия с пангенотипни директно действащи антивирусни препарати (DAA) при хронична HCV инфекция. Продължителността на лечението е кратка (обикновено от 12 до 24 седмици), в зависимост от липсата или наличието на цироза. 

Профилактика
    Няма специфична профилактика (ваксина) срещу заболяването

Стомашно-чревни заразни болести

        Към стомашно-чревните заразни болести спадат дизентерия (шигелоза), салмонелоза, колиентерит и др. Причинителите им са разнообразни болестотворни микроорганизми, които се отличават със значителна устойчивост в околната среда - вода, почва, хранителни продукти. 
        Тези заболявания протичат с голямо разнообразие на клиничната картина, но най - характерните оплаквания са: чревното разстройство, повръщането и високата температура.
Лекото начало бързо може да прерасне в тежко заболяване, а самолечението да доведе до по - късни усложнения, както и до разпространение на заразата. Източник на заразата са хората - болни и заразоносители, а за салмонелозите - и домашните животни, птици и гризачи. Те отделят заразата с изпражненията и урината. 
        Чревните заразни инфекции (дизентерия, хранителни токсикоинфекции, различните видове ентероколити и др.) могат да доведат до сериозни последствия за здравето. Чревните заразни заболявания (инфекциозните диарии) най-често се причиняват от бактерии и по-рядко от вируси. Причинителите се съдържат главно в изпражненията, както на болните, така и на здравите заразоносители, откъдето попадат в околната среда – повърхности, предмети, плодове, зеленчуци и хранителни продукти, а оттам чрез замърсени ръце, храна, вода попадат в човека (фекално-орален механизъм на предаване). Най-честите бактериални инфекции са:
        1. Бактериална дизентерия (Шигелоза)
        Дизентерията е остро инфекциозно заболяване, от което боледува само човекът. Причинява се от бактерии, които са обединени в род Шигела. Боледуват хора от всички възрасти, но най- засегнати са децата от 0 до 4 год. Източник на заразата е човекът – болен или здрав заразоносител. Най-често заразяването става по контактно - битов път, особено в семейна среда и в детски колективи. Инкубационният период е от няколко часа до седем, осем дни. Заболяването протича с гадене, отказ от храна, повръщания, които зачестяват, увеличава се броя на изхожданията до 10-15 за 24 часа. Температурата може да достигне до 39 градуса С. Чрез повърнатите материи и многократните изхождания се губят вода и соли, което води до дехидратация. При благоприятно протичане и навреме проведено лечение състоянието на пациента се подобрява.
2. Салмонелози 
        Салмонелозата е широко разпространено чревно заразно заболяване, което засяга както хора, така и животни. Широкото разпространение на тези бактерии се улеснява от инфектираността на животни и хранителни продукти от животински произход (яйца, месо, риба, мляко и др.), а също така и от замърсяването на водните източници, плодовете, зеленчуците и др. Най-честата клинична форма е салмонелния гастроентерит, който протича тежко при кърмачета. Инкубационният период е кратък – 6 - 48 часа, но при някои форми може да продължи до 7 дни. Началото е остро, с повишена температура, болки в корема, чести повръщания и диарични изхождания. При тежките форми настъпват обезводнявания на организма, замъглено съзнание и възпаление на различни органи.
        3. Ешерихиози (колиентерити)
        Причинител на заболяването са ентеропатогенни бактерии - Ешерихия коли. Те предизвикват остри стомашно чревни заболявания, специфични за ранната детска възраст. Основен резервоар на инфекцията е човека. Механизма на предаване на заразата е фекално-орален. Колибактериите притежават голяма устойчивост във външната среда. Инкубационният период е от 1-21 дни. Заболяването се характеризира с повръщане, диария, отказ от храна, неспокойствие. 
        4. Ротавирусни гастроентерити.
        Най-честите остри чревни инфекции в ранна детска възраст се причиняват от ротавируси. Източник на заразата е болен и здрав вирусоносител. Механизмът на заразяването е фекално-орален, а заразяването става чрез контаминирани хранителни продукти, ръце, вода и предмети от обкръжението на болните. Инкубационният период е до 4 дни. Заболяването протича с висока температура, неспокойствие, болки в коремчето, гадане, повръщане и диариен синдром. Съществува специфична профилактика с ваксина, която се прилага в първите седмици от раждането.

Остри респираторни заболявания и грип

Острите респираторни заболявания се характеризират с поражения на горните дихателни пътища, със или без токсични явления и усложнения, по-често с лека изява, а в някои случаи протичат тежко - дори и със смърт. Те са силно заразни, протичащи под формата на по-малки или по-големи епидемични взривове. Причиняват се от над 300 вируси: парагрипни, рино-, адено-вируси, коксаки и други. Според СЗО в групата на острите респираторни заболявания се обединяват всички вирусни инфекции на горните дихателни пътища и грипа.
        Едно от най-масовите и широко разпространени вирусни заболявания е грипът. 

ГРИП

Грипът е остра вирусна инфекция. Негов причинител е грипният вирус Influenza virus, с два типа - А и В. Протича с внезапна висока температура, втрисане, болки в ставите, кашлица, хрема, обща отпадналост. Той се предава по въздушно-капков път.

      
Профилактика
 Съществува специфична профилактика - противогрипна ваксина. Тя се поставя всяка година преди началото на грипната епидемия – в периода септември – ноември. Всички противогрипни ваксини съдържат актуалните за сезона грипни щамове.
        При възникване на грипна епидемия следва да се спазват следните основни правила:
        • намаляване до възможния минимум на контактите с болни от остри респираторни заболявания;
        • избягване на места, посещавани от много хора - киносалони, театри, заведения за обществено хранене и други;
        • често измиване на ръцете;
        • предпазване на очите и лигавиците от докосване с неизмити ръце;        • предпазване от преохлаждане;
        • при болен в семейството е необходимо: изолиране в отделна стая, с индивидуални прибори за хранене, кърпи; често проветряване на стаята; ползване на маски от останалите членове на семейството;
        • при първите болестни симптоми трябва да се търси специализирана лекарска помощ, като в никакъв случай да не се прибягва до самолечение. 

Коклюш - магарешка кашлица

   От началото на 2024 г. в България се отчита нарастване на случаите на коклюш. За първите три месеца на годината са регистрирани 114 случая, срещу само 4 за същия период на миналата година.
Коклюш, познат и като магарешка кашлица, е остра респираторна инфекция, която протича с характерна пристъпна кашлица. У нас, заболяването е характерно за деца в различна възраст. Причинява се от
бактерията Bordetella pertussis, слабо устойчива във външната среда – при стайна температура загива за около 30 мин.
   Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в семейството от по-големи братя и сестри или от други възрастни членове.

   Клинична картина:
   Инкубационен период – средно 7-10 дни.
Заболяването започва с лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична пристъпна, спастична (магарешка) кашлица. Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици.

   Най-честите усложнения, засягат дихателните пътища и централнатанервна система.
   Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход.
   При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове, които са в резултат от нарушено снабдяване с кислород и мозъчни кръвоизливи и могат да доведат до постоянна мозъчна увреда и дори до смърт.
   Заболяването е опасно за кърмачета и деца в ранна детска възраст,
неимунизирани срещу инфекцията.

   Профилактика:
   Основното средство за профилактика и борба с коклюша е приложението на ваксина. Имунизации срещу заболяването са включени в Имунизационния календар и се прилагат още в първата година след
раждането – три дози от ваксината на 2-ри, 3-ти и 4-ти месец от раждането и три реимунизации – на 16 мес., през годината, в която се навършват 6 години и през годината, в която се навършват 12 години.
След въвеждане на активната имунизация се наблюдава рязко спадане на заболяемостта, изменение в клиничното протичане (наблюдават се полеки форми на коклюш) и спад в леталитета.

Морбили

Морбили (дребна шарка) е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата. Причинител Morbillivirus morbilorum, която се разпространява по въздушно – капков път. Морбилният вирус се отделя във въздуха при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Обикновено заразяването с морбили се осъществява при близък, непосредствен контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити помещения, транспортни средства, училища.

Инкубационният период е от 11 до 21 дни, средно 12-14 дни. Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от обичайното лечение кашлица и температура, достигаща до 38,5 - 39 ⁰С. Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. След кратко понижение или нормализиране температурата отново се повишава до 39 - 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като първоначално обхваща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния кош. След това ангажира тялото и крайниците.

Най-честите усложнения след преболедуване на морбили са:

• ушна инфекция, която може да доведе до загуба на слуха и глухота;
• диария;
• пневмония;
• енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;
• подостър склерозиращ паненцефалит – много рядко усложнение, водещо до смърт.
  
  30% от преболедувалите морбили развиват усложнения.

Профилактика: Основното средство за профилактика и борба с дребната шарка е приложението на ваксина. Обхващането на всички деца с две дози ваксина срещу морбили трябва да е стандарт на всички национални имунизационни календари. За национална елиминация на морбили е необходимо да се постигне ≥ 95% имунизационен обхват с две дози ваксина в страната.

В България задължителна имунизация и реимунизация срещу морбили се извършва съответно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 години от живота на детето.

Периодично, поради натрупване на неимунизирано население, в страната се регистрират епидемични взривове или епидемии с различен брой заболели.

През 2009-2011 г. в страната е регистрирана епидемия от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 починали (20 от които деца).

По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, през настоящата година се отчита нарастване на регистрираните случаи на морбили в държавите от ЕС. За сравнение, за периода януари-октомври 2023 г. са докладвани 1 429 заболели спрямо 60 за същия период на 2022 г.

Като причина за поредното увеличаване на заболяемостта от морбили в ЕС се отчита спада в имунизационния обхват с първи и втори прием ваксина, съдържаща морбилен компонент.

Маймунска вариола

Какво трябва да знаят за mpox, пътуващите до страни в Африка
 

Какво е Mpox?

Mpox е вирусно заболяване, причинено от вируса на маймунската вариола (MPXV), който присъства в дивата природа в няколко страни от Централна и Западна Африка. Има две генетично различни групи MPXV: група I, с подгрупи Ia и Ib, и група II, с подгрупи IIa и IIb. Заболявания, причинени от група I са свързани с по-тежко протичане и по-висока смъртност в сравнение с група II.

Разпространение:

Епидемичното разпространение на вируса MPXV започна през 2022 г. и достигна до райони, в които обичайно заболяването не съществува. От началото на световното разпространение на mpox през 2022 г. до края на юли 2024 г. са регистрирани 99 176 потвърдени случая на заболяването в 116 държави, включително 208 починали.

През 2024 г. случаи на mpox са докладвани от 13 африкански държави:  Бурунди, Камерун, Централноафриканската република, Република Конго, Кот д'Ивоар, Демократична република Конго, Гана, Либерия, Кения, Нигерия, Руанда, Южна Африка и Уганда. Най-много заболели са регистрирани в Демократична република Конго и се причинени предимно от вируси принадлежащи към група I.

Симптоми на заболяването:

Инкубационният период (времето от заразяването до проявата на симптоми) при маймунската вариола е между 5 и 21 дни, но обикновено варира от 6 до 13 дни.

• Обрив, който първоначално може да бъде под формата на пъпки или мехури, болезнен/ сърбящ, разположен по или близо до гениталиите или ануса, или други области като ръце, крака, гърди, лице, уста. Обривът  преминава през няколко стадия на развитие преди да завехне. От първичната локализация обривът може да се разпространи по цялото тяло, включително дланите и ходилата.  
• Треска
• Главоболие
• Мускулни болки и болки в гърба
• Подути лимфни възли
• Умора
• Респираторни симптоми като възпалено гърло, запушен нос или кашлица
• Симптомите  обикновено продължават от  2 до 4 седмици.

Как се разпространява mpox?

Вирусът на mpox се предава на хората чрез близък контакт със заразено животно или човек или контакт с материали, замърсени с вируса. Вирусът навлиза в тялото през кожа или лигавица с нарушена цялост в мястото на контакта.

Mpox най-често се разпространява по следните начини:

• чрез близък контакт: директен контакт с обривните единици на заболял човек или животно, както и при контакт с неговата слюнка, секрети от горните дихателни пътища (носен секрет, слуз), при прегръщане, масаж, целуване
• при секусален контакт (орален, вагинален или анален), докосване до гениталната и аналната област на заболял
• продължителен контакт лице в лице

Кой е изложен на риск?

Всеки човек, който е бил в близък контакт с лице болно от mpox, може да се зарази.

Какво могат да направят пътуващите до ендемични райони, за да се предпазят от заболяването?

1. Да избягват контакт с местното население в населени места с регистрирани случаи на mpox.
2. Пътуващите, които планират да присъстват на събития с масов характер, предполагащи сексуален или директен (кожа в кожа) контакт, са изложени на по-висок риск от заразяване.
3. Пътуващите могат да намалят риска от инфекцията, като следват следните препоръки:

• да спазват основни предпазни мерки като редовно измиване на ръцете със сапун и вода или използване на дезинфектант на алкохолна основа, особено преди хранене, докосване на лицето и след тоалетна.
• Да избягват ненужни контакти (лице в лице, кожа в кожа) с местни лица;
• да избягват близък, вкл. целувки и прегръдки, или секусален контакт с болни хора или хора, за които има съмнение, че може да са заразени;
• да избягват близък контакт с животни, които могат да носят вируса на mpox (гризачи).
• да избягват контакт с потенциално контаминирани с mpox предмети и материали: прибори за хранене, чаши, спално бельо, дрехи, кърпи и други.
• да избягват пренаселени места като нощни клубове, както и контакти с непознати.

Какво да правите, ако имате симптоми или сте били в контакт с болен?

Ако проявите някои от описаните по-горе симптоми, незабавно потърсете медицинска помощ.

Скарлатина

Скарлатината е остро заразно заболяване, което протича с температура, обща интоксикация, ангина, и дребно петнист обрив по кожата. Причинители са бета - хемолитичните стрептококи. Инкубационният период е от 1-10 дни. 
        Може да протече в следните форми: 

• Лека форма – слабо изразена интоксикация, леко повишена и бързо преходна телесна температура, ангина, обрив с различна интензивност и трайност от 1 до 5 дни.
• Средно тежка форма - добре изразена интоксикация , повръщане, болки в гърлото, телесна температура над 39 градуса, сърцебиене, силно зачервено гърло, уголемени и болезнени шийни лимфни възли, обривът е интензивен и се последва от лющене.
• Тежка форма –( в изключително редки случаи)- възможни са усложнения от страна на ставния апарат, отит, гломерулонифрит, миокардит или менингит.

Източник на заразата са болните и заразоносителите. Болният е източник на зараза от момента на възникване на първите болестни симптоми, през цялото време на боледуването и по време на възстановителния период. 

 Здраво носителство се среща средно в 4-8%. Възприемчивостта е около 35-40%. При скарлатината се наблюдава латентна имунизация (придобиване на имунитет при контакт с болни или носители). Това обуславя увеличаването на невъзприемчивостта след периоди на увеличен брой заболели. 

 Механизъм на предаване на заболяването – основно по въздушно - капков път (при вдишване на въздух, съдържащ причинителя). Възможно е предаване на заболяването по контактно - битов път (при директно общуване при целувки, замърсени ръце и предмети, намиращи се в обкръжението на болния).
 

Варицела

Варицелата е едно от най-честите инфекциозни вирусни заболявания в детска възраст. 

Варицела (лещенка) е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от варицела-зостер вирус. Това е едно от най-заразните заболявания – заразяват се около 90% от контактните на болен с варицела, които нямат изграден специфичен имунитет към причинителя. Хората от всички възрасти и от двата пола са засегнати с еднаква честота. Вирусът циркулира широко в човешкото общество, но повишената заболяемост и епидемичните взривове преобладават през студените месеци на годината. Най-засегнати са децата от 5 до 9 годишна възраст, които представляват около половината от случаите.

Инкубационен период
Заразният период започва 1-2 дни преди появата на обрива и завършва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Заболяването протича по-тежко и с повече усложнения при възрастни. Вирусът се предава от човек на човек чрез директен контакт, инхалация на аерозоли от инфектирани секрети от респираторния тракт на болни или на аерозоли от течност на мехурчета по кожата. Инкубационният период е от 11 до 21 дни.

Симптоми и признаци
Характерният обрив започва внезапно и се съпровожда с рязко повишаване на температурата. Тя няма определен тип и не надвишава 38-39°C. Обривите се появяват най-често  по корема, но бързо обхващат мишниците и бедрата и се съпровождат от упорит сърбеж. В тези случаи се наблюдават мехурчета по лигавиците на устата, езика, мекото небце. Възможни са усложнения в резултат на вторични бактериални инфекции, причинени от разчесване и недобра хигиена, което в никакъв случай не бива да се допуска. Не са редки и усложнения в дихателната система на болните от варицела. При вторична бактериална инфекция заболяването може да завърши дори със смърт, ако не се предприеме своевременно лечение.

Диагноза и лечение
Ранната диагноза на заболяването се поставя изключително по клинични и епидемиологични данни. При появата на обриви по тялото всеки заболял трябва да потърси лекарска помощ. Лечението на заболяването е индивидуално и се назначава само от компетентен специалист. Леките форми на заболяването не се нуждаят от системно лечение. Болните могат да се лекуват в къщи като приемат средства, понижаващи повишената температура и използват пудри за обривните елементи, съдържащи средства, облекчаващи сърбежа и препятстващи вторичното бактериално замърсяване. 

Туберкулоза

Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно дихателните органи (90 % от случаите). Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други).

Туберкулозата е лечима и предотвратима, но все още е една от основните причини за заболяемост и смъртност по света, особено в страните от Азия и Африка.

Причинител на болестта
Причинител на болестта е бактерия – микобактериум туберкулозис. Тя се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, микобактериум туберкулозис издържа до 3 г. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути. 

Източници и начин на заразяване
Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. Малка роля, като източници на зараза, имат болните от извънбелодробна туберкулоза.

Проникването на инфекцията в белите дробове става най-често по въздушно-капков път. Заразяването става много лесно при близък контакт с болен, отделящ туберкулозни бактерии при кашлица, кихане или разговор. Заразата може да се пренася и чрез прахта. Възможно е и заразяване по хранителен път - през устата.

Не при всяко попадане на туберкулозни бактерии в организма на човека се развива заболяване. Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозната бактерия, се заразяват. От тях само една малка част - около 10%, развиват заболяването на даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма.

Повечето от хората остават само носители на бактерията и никога не развиват заболяването. При тях имунната система успява да се справи с туберкулозната бактерия и тя остава в латентен вид в организма, т. нар. латентна туберкулозна инфекция. Такива хора не могат да заразяват с туберкулоза други хора, но биха могли на даден етап, в резултат на влошаване състоянието на имунната система, да развият активна туберкулоза.

Латентната туберкулозна инфекция се установява основно с наличието на хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, при отсъствието на клинични, микробиологични и лабораторни белези за активност. Лечение при латентната туберкулоза се предприема за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще. Стандартният курс на лечение при нея обичайно използва само един противотуберкулозен медикамент.

Рискови фактори

• Непосредствен контакт с болен от туберкулоза
• Злоупотреба с алкохол, тютюнопушене
• Съпътстващи хронични заболявания
• Намалени защитни сили на организма поради различни причини
• Пребиваване продължително време в затворени колективи
• Заразеност с вируса, причиняващ СПИН

Симптоми на туберкулоза

• Кашлица – тя е характерен симптом, особено когато присъщата за пушачите „тютюнджийска кашлица” се променя
• Храчки  – особено когато в тях се появи кръв
• Повишена температура – продължително температурно състояние
• Нощно изпотяване
• Болки в гърдите – засилващи се при дишане и кашлица
• Отпадналост и безсилие
• Безапетитие
• Отслабване на тегло

Понякога болестта може да се развие незабелязано. През този „скрит период” заразата прониква в голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с болния. Новите болни също са източник на зараза и те могат да заразят други. Установено е, че за една година болен може да зарази 20 души, ако не се лекува.

Важно! Ако имате някои от горепосочените оплаквания, незабавно потърсете съвет от лекар.
 

Паразитни заболявания

Малария

Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща висока смъртност. През периода 1855 – 1923 година е регистрирана най-голямата пандемия от малария. Названието на заболяването произтича от италианската дума “mal'aria”, която означава “лош въздух”, тъй като в Италия смятали, че причината за смъртта на хората от това заболяване е “лошият въздух”. Причинителят на маларията (Plasmodium malariae) е открит през 1880 година от френския военен хирург А. Laveran.

        През последните 50 години на миналия век, в редица страни по света, разпространението на маларията е ограничено или напълно ликвидирано, но напоследък се наблюдава влошаване на маларийната обстановка.

        По данни на СЗО, маларията представлява сериозен здравен проблем за повече от 100 страни в света, половината от които са в Африка и с население около 2 400 млн. души (40% от цялото население на земята). Всяка година се регистрират по 300 - 500 млн. клинични случаи на малария, като над 90% от тях са в Африка, в районите, разположени на юг от Сахара. Ежегодно маларията е причина за смъртта на 1,1 – 2,7 млн. души, от които около 1 млн. са деца на възраст до 5 години (25% от общата детска смъртност в Африка).

        През 1965 година България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но поради широките връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ежегодно в нашата страна се регистрират случаи на малария. В България през 2015 г. са регистрирани 20 внесени случая на малария, от които 11 при български граждани и 9 при чужденци, от които 8 бежанци. В сетовен мащаб, по данни на СЗО през 2015 г. са регистрирани общо 214 милиона случая на малария и 438 000 смъртни случая, предимно при деца от Африка.
        Великотърновски регион е един от седемте рискови региона в страната, в който има условия за предаване на инфекцията, както и наличието на биотопи на анофелийни комари - преносители на заразата.

        Маларията е заразно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Възприемчивостта към маларията е всеобща.
        Предаването на инфекцията става по кръвен път при:
        - ухапване от заразен комар (род Anopheles);
        - по време на бременност при увредена плацента;
        - по време на раждане при смесване на кръвта на майката и на плода;
        - при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител, и чрез замърсени спринцовки и игли.

        Заболяването се проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – разтрисане; II фаза - чувство за горещина, като температурата бързо се покачва и достига до 40 - 41°С; III фаза – обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария.

        В зависимост от видовата принадлежност на причинителите се различават няколко вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният може да изпадне в маларийна кома или да умре). Ако заболяването не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители.

        В тропическите страни предаването на маларията се извършва целогодишно (стабилна малария), а в останалите райони - само в топлите сезони на годината (нестабилна малария). В България потенциалният малариен сезон е от месец април до месец октомври.
        Профилактика на маларията включва следните мерки:
        - спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение;
        - спрямо преносителите: борба с ларвите (ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката гамбузия), хидромелеоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и други;
        - индивидуална профилактика - предпазване от ухапвания от комари (използване на репеленти, инсектициден спрей, високочестотни вибратори; замрежване на прозорци и врати и други); провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.

        Ако пътувате в чужбина - посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза при спешни случаи.

        При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна; при всяко температурно състояние в период до три години след завръщането Ви незабавно потърсете медицинска помощ.

    Класификация на риска от малария и вид на превантивните мерки (по СЗО 2024)

Ентеробиоза

Ентеробиозата е широко разпространена паразитоза, която засяга всички възрасти, най-често детската и началната училищна възраст.
Причинителят на ентеробиозата е Enterobius vermicularis.

        Паразитът е разделнополов и представлява малък вретенообразен глист с белезникав цвят, изтънен, заострен в задния край. Женските острици достигат дължина до 12 мм и ширина до 0,50 мм. Мъжките острици са дълги 5 мм, а широки до 0,30 мм.

        Биологичният цикъл на остриците се състои от паразитен стадий в червата на човека и ембрионално, непаразитно развитие на яйцата върху перианалните гънки на болните или в условията на околната среда (бельо, спални, училищни помещения, прах в работните стаи и т. н.).
        От погълнатите инвазиоспособни яйца в дванадесетопръстника се излюпват ларви, които бързи нарастват, диференцират се на мъжки и женски, към 12-ия ден от заразяването се оплождат и постепенно попадат в долните участъци на тънкото черво или в сляпото черво и апендикса. От 25-ия до 30-ия ден от инвазирането оплодените зрели острици излизат с предния си край през ануса навън, прикрепвайки се със задния си конусообразен край и отлагат върху перианалните гънки от 10 000 до 17 000 яйца. За 6 часа яйцата достигат състояние на заразоспособност,която се запазва средно до 90-100 дни.

        Източник на паразитозата е опаразитеният човек. Предаването на заразата става чрез контаминирани с яйца ръце, хранителни продукти, прах, околни предмети, запрашен въздух, мухи и др. В България е широко разпространена. В организираните детски колективи достига от 5 до 20% и повече. Епидемиологичната инкубация на ентеробиозата (времето от заразяване до момента на отделяне на яйца от паразита) е 20-25 дни. Ако след 20-ия ден от първото лечение контролните проби са отрицателни, е постигнато радикално обезпаразитяване. Ако след 40 и повече дни контролните проби се позитивират, е налице реинвазия, което означава, че е открито активно ентеробиозно огнище в дома, училището, работното място или други обекти, които болният посещава.

        Клиничните прояви зависят преди всичко от количеството на паразитите, и състоянието на микроорганизма.
        При слабо опаразитяване без перманентна ентеробиозата протича леко без особена клинична изява. Налице е нощен краткотраен сърбеж около ануса, който се повтаря няколко нощи. Сънят става неспокоен, децата се мятат в леглото, скърцат със зъби. Апетитът намалява, появява се тежест в стомашната област, отпуснатост, болки в корема без точна локализация. Ентеробиозата може да предизвика упорито безсъние, намалена умствена и физическа работоспособност, световъртеж, разсеяност. При децата се появява раздразнителност, капризност, понижаване на успеха в училище, влошаване на поведението.

        Диагнозата се поставя чрез изследване на перианален секрет и изпражнения.

        Профилактика е ефективна, ако се спазват специфичните правила за лична и обществена хигиена.
        Личната хигиена изисква редовно къпане, преобличане, ежедневно сутрешно измиване на аналната област с топла вода и сапун след ставане от леглото, измиване на ръцете със сапун и вода преди всяко ядене, изрязване ниско на ноктите, измиване на плодовете, предпазване на храните от запрашване и мухи.

        Изграждане на хигиенни навици у децата - да не се допуска гризане на ноктите, смучене на пръстите или на замърсени предмети.

Жиардиаза

Жиардиазата е протозойна инфекция, която засяга тънкото черво и обикновено протича без клинични прояви.

Етиология. Причинителят Giardia lamblia е открит от руския учен Д. Ф. Ламбл през 1859 г.

Биология. Среща се в две форми – вегетативна и цистна, която служи за предаване на заразата.Паразитите се размножават чрез просто делене и тапицират плътно лигавицата върху която паразитират.
Епидемиология. Жиардиазата е широко разпространена, особено в детската възраст.
Обикновено вегетативните форми не се отделят с фекалиите, но при разстройство могат да се открият при изследване до 20-30 минути след дефекация.. Цистите се откриват в оформени фекалии и са устойчиви във външната среда в зависимост от влажността и температурата до един месец. Отделят се неравномерно и периодично, което налага при отрицателен резултат изследване 2-3 пъти през 3 дни.
Източник на инфекцията е човекът, отделящ цисти. Заразяването става чрез поглъщане на цисти със замърсени ръце, хранителни продукти, вода и др. Механични преносители са мухите и хлебарките, които могат да замърсят различни предмети и хранителни продукти. Всички хора са възприемчиви.

Клиничната картина. Протича най-често безсимптомно и рядко с клинична симптоматика, която се проявява като чернодробна, чревна и алергична форма на заболяването.

Профилактика. Мерките се свеждат до спазване правилата на личната хигиена и лечение на опаризитените лица и ликвидирането им като източник на заразата.

Бруцелоза (Публикувано на 04.06.2025)

Бруцелозата е остро заразно заболяване, което се причинява от микроорганизми (бруцели), които се отделят с урината, млякото, околоплодната течност и други секрети от домашни животни (крави, кози, свине), гризачи и кучета. Бруцелите се съдържат и в месото, където попадат по кръвен път. С отделянията на болните животни се заразяват пасища, обори и водоеми. 
     Човек може да се зарази чрез консумация на непреварено мляко, недостатъчно термично обработено месо, при пряк контакт с болни животни или замърсени от тях повърхности или чрез вдишване на заразен оборски прах.
     Клиничното протичане на бруцелозата у човека е разнообразно поради сформирането на огнища в различни органи и системи – костно-мускулна, пикочно-полова, нервна система, сърдечно-съдова и други. Наблюдават се бронхити, миокардити, менингити и менингоенцефалити, ставни поражения.
     Профилактиката на заболяването включва следните мерки:
     1. Да не се консумира непреварено мляко, не добре узряло сирене и кашакавал, и недостатъчно термично обработено месо.
     2. Да не се пие вода от непроверени водоизточници.
     3. Хранителните продукти да се съхраняват на места, недостъпни за гризачи.
     4. След обслужване на животните, ръцете да се измиват и дезинфектират.
     5. Да се използва отделно работно облекло при обслужване на животните.