Регионална здравна инспекция - Велико Търново

Затлъстяване. Здравословно телесно тегло

        Затлъстяването е заболяване, което се дължи на прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма на човека. В зависимост от степента на това натрупване, състоянието се определя като наднормено тегло или като затлъстяване.
        Затлъстяването е резултат на нарушен енергиен баланс – сътношението между енергийната стойност на храната и енергоразхода на човека – т. е. хората наддават на тегло, когато поемат повече калории, отколкото изгарят. Излишните калории се складират в тялото под формата на тлъстини. Затлъстелите хора носят на гърба си огромно количество излишни мазнини и рисковете за тяхното здраве са сериозни.

    
        Затлъстяването е не само естетичен, но и здравословен проблем!
        То е причина за развитието на редица заболявания: сърдечно-съдови (атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт), захарен диабет тип 2, злокачествени новообразувания, подагра, ставни и дихателни заболявания, и други. В резултат на всичко това затлъстяването съкращава живота и води до преждевременна смърт.

        

 

        КАК МОЖЕ ДА ОЦЕНИТЕ ТЕЛЕСНОТО СИ ТЕГЛО?

        • Чрез Индекса на телесната маса (ИТМ), който се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.

 

       

        • Чрез измерване на обиколката на талията, която нормално не трябва да надхвърля 94 см при мъжете и 80 см при жените. Обиколка на талията при мъжете над 102 см и над 92 см при жените говори за значително повишен здравен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система (инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт). Установено е, че с нарастването на обиколката на талията се увеличава и кръвното налягане.
        • Чрез измерване на съотношението талия/ханш, което дава представа за разпределението на телесните мазнини. Нормално съотношението талия/ханш трябва да е по-малко от 1,0 за мъжете и от 0,85 за жените. Доказано е, че честотата на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите инциденти расте с повишаване на съотношението талия/ханш и при двата пола.
        За определяне на теглото и телесния състав в съвременната медицина се използват и професионални анализатори, които дават информация за ИТМ, процентното съдържание на мазнините в организма, мускулната маса, общото количество вода и други.

       

КАК МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕТЕ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО?

 

        Като промените хранителните и двигателните си навици, макар това да не е никак лесно. Важното е, че е възможно!
        За да поддържате здравословно телесно тегло, спазвайте следните правила:
        • Приемайте храна с енергийна стойност, съответстваща на Вашия енергоразход. Съвременният човек в активна трудова възраст (30 – 60 години) упражнява ниска или умерена физическа активност, поради което средната енергийна потребност за мъжете е съответно 2583 ккал/ден и 2927 ккал/ден, а за жените - съответно 1988 ккал/ден и 2252 ккал/ден.
        • Хранете се често и умерено (разпределете храната в 3 основни приема с 2-3 междинни закуски и намалете обема на порциите);
        • Спазвайте определени часове на хранене; вечеряйте не по-късно от 2-3 часа преди лягане;
        • Увеличете консумацията на плодове и зеленчуци; редовно консумирайте варива и зърнени храни.

Тези продукти са бедни на мазнини и богати на хранителни влакнини, които увеличават обема на храната и засилват усещането за ситост;
        • Избягвайте пикантните подправки и солта;
        • Пийте най-малко 1,5 л вода и течности дневно;
        • Намалете консумацията на мазнини и алкохол, тъй като те са висококалорични;
        • Ограничете консумацията на сладкарски и тестени изделия (пасти, торти, шоколадови десерти, баници и други), тъй като освен въглехидрати те съдържат и голямо количество мазнини;
        • Движете се ежедневно, като ходите пеша или упражнявате леки физически упражнения.

 

        Променете се в името на по-добро здраве!
         Всичко е във вашите ръце!

 
       МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

        Още през 1940 година за пръв път се предполага, че обменните нарушения са предпоставка за възникване и на сърдечно-съдови заболявания. Тази връзка вече е доказана и е дефинирана като заболяване, наречено метаболитен синдром. Заболяването е известно още като синдром Х или дисметаболитен синдром.
        Метаболитният синдром е едно от най-често срещаните заболявания на обменните процеси. Последните проучвания на Световната Здравна Организация (СЗО) са изключително тревожни, тъй като доказват, че всеки четвърти човек, т.е. 25% от населението, страда от тази болест. С възрастта възможността за развитието на метаболитен синдром у отделния индивид тенденциозно се увеличава.
        Синдромът представлява съвкупност от обменни нарушения, които при едновременна изява, увеличават многократно (до 30 пъти) риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет и онкологични заболявания, които са „бичът” на 21 век.

        Метаболитният синдром включва:
                1. наднормена обиколка на талията;
                2. високо кръвно налягане (хипертония);
                3. повишен общ холестерол или нисък HDL (т.н. „добър” холестерол);
                4. повишени триглицериди;
                5. повишена кръвна захар на гладно или инсулинова резистентност.

        За поставянето на диагнозата „Метаболитен синдром” е необходимо определянето на: обиколка на талията, индекс на телесно тегло, количество подкожни мазнини, биохимични кръвни показатели. Особено показателна е обиколката на талията.
        Съгласно критериите на СЗО при наличието на затлъстяване, съпътствано дори от два от останалите показатели (нарушен глюкозен толеранс, нарушена кръвна захар на гладно, инсулинова резистентност, хипертония, високи стойности на холестерол или триглицериди) може да се постави диагнозата „Метаболитен синдром”.
        Точният механизъм на развитие на метаболитния синдром не е напълно изяснен, но е доказано, че затлъстяването в горните отдели на тялото и особено в коремната област, предразполага към диабет, атеросклероза, подагра и камъни в бъбреците и жлъчката. Към основните рискови фактори за Метаболитния синдром се отнасят: наднорменото тегло, фамилната обремененост, хормоналните нарушения (напр. синдромът на поликистозните яйчници при жените), липсата на физическа активност, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, приема на храни, съдържащи голямо количество мазнини и въглехидрати.
        С подходяща промени в начина на живот (хранене, физическа активност, редуциране на телесното тегло), разпространението на синдрома може да бъде ограничено.

Основните стратегии за предотвратяване на развитието на метаболитния синдром включват:

• Повишена физическа активност (напр. ходене пеша 30 минути всеки ден) и формиране на навици за упражняване на спорт и физическа активност;
• Здравословна и нискокалорична диета, изграждане на здравословни хранителни навици при малките деца; контрол от страна на родителите върху хранителния режим на подрастващите;
• Здравословен начин на живот от най-ранна детска възраст

        Ограничавайки риска от метаболитен синдром, ние можем да предпазим себе си и нашите деца от множество заболявания, застрашаващи живота и здравето ни!

 

Хипертония

ДА ПОСТАВИМ ПОД КОНТРОЛ КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ

        Всяка година, в света близо 8 МИЛИОНА ДУШИ умират преждевременно и ненужно от заболявания, свързани с повишеното кръвно налягане.

        КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ?

        Кръвното налягане е налягането, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове при всеки удар на сърцето. Това налягане е необходимо на кръвта, за да може тя да достигне до всички части на човешкото тяло.
        Когато сърцето се свива (нормално около 60 – 80 пъти в минута), то изтласква кръвта в артериите и налягането в тях се увеличава. Обратно, когато сърцето се отпуска между две свивания, налягането на кръвта намалява. Следователно има две нива на кръвно налягане: горно ниво, когато сърцето се е свило и долно ниво, когато сърцето се е отпуснало. Горното ниво на налягане се нарича систолно налягане, а долното – диастолно налягане.
        Кръвното налягане е подложено на денонощни колебания: най-високите стойности са рано сутрин и в късния следобед, значително по-ниски са - по обедно време (особено след обяда) и най-ниски – през нощта.
        Стойностите на кръвното налягане варират в определени граници и в зависимост от извършваната дейност – при физическо натоварване кръвното налягане се покачва, а при покой и почивка - се нормализира.

        АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ

        Повишеното кръвно (артериално) налягане се нарича артериална хипертония и е едно от най-честите болестни състояния при човека. Артериалната хипертония може да бъде самостоятелно заболяване или състояние, свързано с други болести – бъбречни, ендокринни, неврогенни.
        Артериалната хипертония е състояние на трайно повишение на диастолното налягане над 90 мм живачен стълб (Hg) и/или повишено систолно налягане над 140 мм Hg при лица над 18-годишна възраст.

        КАТЕГОРИИ (СТЕПЕНИ) НА АРТЕРИАЛНОТО НАЛЯГАНЕ И АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ

 

        За хората със захарен диабет и/или бъбречни заболявания, желаните стойности на кръвното налягане са по-ниски – под 130/80 mm Hg.

        РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ

        В 90 - 95 % от случаите на артериална хипертония, причините остават неизвестни.
        Рисковите фактори, които увеличават вероятността (риска) от възникване на артериална хипертония са две групи: управляеми и неуправляеми.
        Управляемите рискови фактори са: наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално напрежение и стрес.
        Неуправляеми рискови фактори са: възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение.

        УСЛОЖНЕНИЯ НА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ

        Повишеното кръвно налягане причинява екстремно натоварване на сърцето и кръвоносната система. Колкото по-високи са стойностите на кръвното налягане, толкова риска от усложнения за здравето е по-висок.
        Повишеното кръвно налягане е “безмълвно и опасно” заболяване, тъй като обикновено протича безсимптомно или с незначителни оплаквания (главоболие, замайване, задух и зрителни нарушения).
        Артериалната хипертония уврежда сърдечно-съдовата система и може да доведе до тежки последствия - сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Повишеното кръвно налягане уврежда също и очите.
        Ето защо профилактиката и ранното откриване на хипертонията предпазват от късните усложнения на заболяването.

        КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОСТАВИТЕ ПОД КОНТРОЛ ПОВИШЕНОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

        Първата и от особена важност стъпка за справяне с артериалната хипертония е здравословният начин на живот.

 

        Спазвайте следните препоръки:

 

        o Намалете количеството на приеманата с храната сол - до 5 г дневно (1 чаена лъжичка без връх) или 2 г натрий. Това може да постигнете, като ограничите консумацията на храни, съдържащи сол (месни и колбасарски изделия, консерви, сирене, хляб и тестени произведения) и внимавате с употребата на продукти с високо съдържание на натрий, но без солен вкус - яйца, пресни млечни продукти, ориз, газирани напитки, минерални води, хранителни добавки (бакпулвер, сода за хляб, натриев хидрооксид, натриев сулфид и други).

        o Увеличете консумацията на растителни храни - плодове, зеленчуци и пълнозърнени храни; предпочитайте продукти с по-ниско съдържание на животински мазнини – риба, пилешко (без кожата) и телешко месо, обезмаслени и с ниска масленост млека и млечни произведения.

        o Спрете да пушите.

        o Движете се повече, правете физически упражнения (не по-малко от 5 - 6 км ходене пеша или 30 – 40 минути физически упражнения дневно).

        o Ограничете консумацията на алкохол. Не превишавайте границите на разумната дневна употреба на алкохол (според експерти на Световната здравна организация), които са следните:

     

        Никога не употребявайте и трите вида алкохол в един и същ ден!

 

        o Намерете своя индивидуален подход за справяне със стреса (автотренинг, почивка и приятни занимания, достатъчен сън).

        o Ограничете или намалете приема на психоактивни вещества (храни и напитки, съдържащи кофеин, протеинови и високонергийни добавки и други).

        o Поддържайте здравословно телесно тегло. Индексът на телесната маса (ИТМ) да бъде в границите от 18,5 до 24,9.
        ИТМ се изчислява като се раздели теглото в кг на ръста в метри на квадрат 

                      тегло в кг
        ИТМ = -----------------
                     (ръст в м)2

 

        Втората стъпка за справяне с повишеното кръвно налягане е да приемате предписаните от Вашия лекар медикаменти (лекарства) цял живот. Никога не прекъсвайте лечението си, дори да се почувствате по-добре, преди да сте се консултирали с Вашия лекар.

        Знайте, че артериалната хипертония може да се контролира ефективно!
        Вие можете сами да контролирате кръвното си налягане, като го мерите два пъти дневно – сутрин и вечер (в часовия интервал 21.00 – 22.00 часа), както и във всички случаи на неразположение. Преди самото измерване не трябва да сте употребявали кафе или да сте пушили цигара поне в последните 30 минути. За да поддържате безопасно кръвно налягане, записвайте регистрираните резултати от измерванията в свой дневник за самоконтрол.
        Добрият и правилен контрол на повишеното кръвно налягане ще Ви осигури нормален и качествен живот с добро самочувствие и работоспособност, здраве и дълголетие.

Диабет

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

          КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО?

          Захарният диабет е най-разпространеното ендокринно заболяване, от което страда около 3% от населението в света.
          Това е хронично заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар, поради нарушено производство на инсулин от задстомашната жлеза и недостатъчната му ефективност.
          Инсулинът е хормон, който се отделя от т. нар. бета клетки на панкреаса (задстомашната жлеза), като неговата основна задача е да понижава нивото на кръвната захар до нормалните и стойности (3,5 – 5,5 ммол/л).

          НИЕ ЛИ СМЕ ГОСПОДАРИ НА ЗДРАВЕТО СИ ИЛИ ...

          Нашето здраве в болшинството от случаите е в нашите ръце, но при захарния диабет - не е точно така. Учените все още не са разбулили напълно тайната, стояща в основата на това страдание. Знае се, че всеки от нас носи своята наследственост, която за съжаление при диабета е определяща. Тя обаче не е достатъчна, за да станем диабетици. Ние не унаследяваме самото заболяване, а тенденцията за неговата изява. Срещата ни с редица външни фактори като вируси, химикали, стресови ситуации и други могат да отключат поредица от автоимунни процеси в нашия организъм, които да увредят и унищожат клетките на панкреаса, отделящи хормона инсулин. По този начин се развива т. нар. младежки тип диабет. В по-късна възраст, ако увеличим прекомерно теглото си вероятността да се разболеем от диабет нараства многократно.
          Ние не можем да променим нашата наследственост, но сме в състояние да променим своя начин на живот. Ако се погрижим за здравето си навреме чрез здравословно хранене, ежедневна двигателна активност и успеем да придобием умения за справяне със стреса, можем сами да намалим вероятността да се разболеем от диабет.

          КАК ДА ПОЗНАЕМ ДАЛИ СМЕ БОЛНИ ОТ ДИАБЕТ?
          НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ КОНСУЛТИРАМЕ С ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР:

          АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ ДО 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
          • често уриниране, дори и нощем;
          • сухота в устата и приемане на много течности – над 10 чаши дневно;
          • повишен апетит, съпроводен със загуба на тегло;
          • намалена работоспособност и затруднена умствена концентрация;
          • чести кожни инфекции и трудно зарастващи рани;
          • замъглено зрение;
          • сексуални проблеми и др.

          АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ НАД 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
          • наднормено тегло – обиколката на талията ни е над 1/2 от височината;
          • упорит сърбеж и чести възпаления в областта на половите органи;
          • гнойни инфекции на кожата;
          • гъбични заболявания;
          • трудно зарастващи рани;
          • сексуални проблеми и др.

          АКО КРЪВНАТА НИ ЗАХАР Е:
          • над 7,0 ммол/л на гладно
или
          • над 11,1 ммол/л 2 часа след нахранване

Нашите оплаквания и лабораторните изследвания на кръвта ще помогнат на лекаря - специалист да постави правилната диагноза.

 

          АКО НЕ ВЗЕМЕМ НУЖНИТЕ МЕРКИ ....

          Когато сме болни от диабет могат да настъпят остри и хронични усложнения.
           Към острите се отнасят резките промени в нивото на кръвната захар, които могат да бъдат:

          ПОНИЖАВАНЕ под 4 ммол/л
          Тогава ще почувстваме: безпокойство, главоболие, сърцебиене, изпотяване, тремор, чувство на глад, които могат да прогресират до помрачаване на съзнанието.
          Трябва да помним, че това е най-опасното за живота на диабетика състояние. Ето защо е необходимо винаги да носим в себе си захар (напр. 3-4 бучки в кутийка или 3 пакетчета захар за кафе), която да приемем, когато усетим появата на посочените симптоми.

          ЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВАНЕ
          Тогава ще почувстваме: гадене, повръщане, повишена жажда, учестено уриниране, обща слабост, коремна болка, зрителни смущения, и замъгляване на съзнанието.
          В този случай е необходимо веднага да потърсим лекарска помощ.

           Към късните усложнения на диабета се отнасят уврежданията на кръвоносните съдове на очите, бъбреците, крайниците, сърцето и мозъка. С развитието на болестта може да почувстваме: намаление на зрението; главоболие; изтръпване на долните крайници; изстиване на краката; намаление на мускулната сила; болки в сърдечната област и други. Тези оплаквания алармират, че късните усложнения в нашия организъм вече са настъпили. Ето защо е необходимо да вземем мерки преди това - стриктно да изпълняваме съветите на своя лекар и ежегодно да се консултираме със специалист.

 

          ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ЖИВЕЕМ ПЪЛНОЦЕННО Е НЕОБХОДИМО......

 

•           да спазваме предписаното ни медикаментозно лечение;
•           да се храним здравословно като:
•           изключим захарта и захарните изделия от ежедневното си меню;
•           разпределим храната в 3 основни и 2-3 междинни приема, като спазваме часовете за хранене;
•           намалим консумацията на мазнини и особено на животинските, които съдържат холестерол;
•           ограничим консумацията на месо и почти изключим колбасите от менюто си;
•           консумираме нетлъсти меса в количества 50-100 г дневно, 2-4 пъти седмично;
•           използваме варене, печене и задушаване на ястията без допълнителна мазнина;
•           консумираме млека с ниска масленост – до 2%;
•           консумираме хляб и тестени изделия от пълнозърнести брашна;
•           консумираме 2-3 пъти седмично варива, картофи и ориз за сметка на хляба от съответното хранене;
•           консумираме сурови и готвени зеленчуци няколко пъти дневно;
•           консумираме 2-3 плода дневно или 1-2 шепи малини, къпини, ягоди, боровинки;
•           ограничим консумацията на готварска сол;
•           внимаваме с т. нар. храни за диабетици, които не могат да се консумират без ограничения и често са богати на скрити мазнини и захари;
•           използваме за подслаждане заместители на захарта;
•           ограничим консумацията на алкохол и не го приемаме “на гладно”;
•           прекратим тютюнопушенето;
•           пием 1,5 л вода дневно, ако лекарят не е назначил друго.
•           да упражняваме физическа активност ежедневно – гимнастика, разходки, туризъм и други.
•  

НАШЕТО ЗДРАВЕ Е В НАШИТЕ РЪЦЕ!

ЗДРАВОСЛОВЕН МОДЕЛ НА ХРАНЕНЕ
ПО-ДОБЪР КОНТРОЛ НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ

          Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания в света, което засяга всички възрасти, дори първите години от живота. Той представлява комплексно разстройство на обмяната на веществата и преди всичко на въглехидратната обмяна. Изявява се с повишено ниво на глюкоза в кръвта (кръвна захар) и поява на глюкоза в урината. Захарният диабет се развива вследствие на нарушена секреция на хормона, който се отделя от задстомашната жлеза и понижава нивото на кръвната захар до нормални стойности (инсулин) или на резистентност на периферните тъкани към биологичното му действие.
          Съществуват два типа захарен диабет:
           Диабет тип 1 – характеризира се с нарушение в производството на инсулин от панкреаса. Поради това този тип диабет е инсулинозависим. Той засяга 10 - 15% от диабетиците и се появява по-често по време на детството;
           Диабет тип 2 – характеризира се с нарушена чувствителност на клетките към действието на инсулина (инсулинова резистентност), забавяне или недостиг на секрецията му. Този тип диабет в повечето случаи е инсулинонезависим. Това е по-разпространената форма на диабет, тъй като тя засяга 85 - 90% от диабетиците. След години, с давността на диабета в някои случаи инсулиновите резерви се изчерпват и захарният диабет тип 2 става инсулинозависим.
          Храненето при диабетно болните играе важна роля в поддържането на кръвната захар в нормални стойности. Необходимо е да се знае, че препоръките за хранене на диабетно болните не се различават от тези за здравите хора.
          Правилният прием на въглехидрати (захари) е от първостепенно значение за нормализиране на кръвната захар. Въглехидратното съдържание на храната се измерва в хлебни единици (ХЕ).

 

1 хлебна единица = 12 грама въглехидрати.

          Диабетно болният трябва да познава храните, съдържащи въглехидрати; да знае от колко ХЕ дневно се нуждае и да разпределя правилно дневните ХЕ в 3 основни и 2 междинни хранения.

 

          Гликемичен индекс (Gl)
          Някои въглехидратни храни повишават по-бързо и рязко кръвната глюкоза след хранене в сравнение с други такива. Първата група храни има висок гликемичен индекс, а втората – нисък.
          Диабетиците могат успешно да контролират нивото на кръвната си захар, като избират и предпочитат храни с нисък гликемичен индекс (сурови зеленчуци и плодове, варива, спагети, пълнозърнест хляб, овес, нискомаслено мляко).
          Примери:
          1. Една филийка бял хляб и една филийка пълнозърнест хляб съдържат еднакво количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но белият хляб има по-висок гликемичен индекс (по-бързо и рязко повишава кръвната захар след хранене) в сравнение с пълнозърнестия;
          2. Половин филийка хляб и една сурова необелена ябълка съдържат едно и също количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но ябълката повишава по-бавно и плавно кръвната захар – т. е. има по-нисък гликемичен индекс в сравнение с хляба.
          Не се преизчисляват в хлебни единици: нетлъсти меса (говеждо, телешко, свинско филе, заек, пиле без кожата, дивеч); нетлъсти риби (бяла риба, пъстърва, калкан, мерлуза, копърка); сирене (предимно краве); яйца; зеленчуци; чай, кафе (без захар) и минерална вода”.

 

          Други фактори, влияещи върху нивото на кръвната захар са:
          • Кулинарната обработка на храните – суровите плодове, печените и леко сварените ястия са с по-нисък гликемичен индекс от естествените плодови сокове или компоти, пържените и преварените храни;
          • Комбинирането на храните – приемът на въглехидрати заедно с мазнини и белтъчини забавя постъпването на глюкозата в кръвта;
          • Технологичното рафиниране на храните – пълнозърнестото брашно има по-нисък гликемичен индекс от бялото брашно;
          • Степента на зрялост на плодовете – леко узрелите плодове имат не само по-малка сладост, но и по-нисък гликемичен индекс в сравнение с презрелите;
          • Съдържанието на фибри (целулоза, хемицелулоза, пектин, лигнин, слизести вещества и други) в хранителните продукти – плодовете, зеленчуците, зърнените храни, варивата и пълнозърнестият хляб са богати на фибри и имат нисък гликемичен индекс.

          ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА ХОРА С ДИАБЕТ
          • Консумирайте ежедневно еднакво количество въглехидрати, разпределени в основните хранения и междинни закуски;
          • Изключвайте захарта и захарните изделия от ежедневното си меню;
          • Намалявайте консумацията на мазнини и особено на животинските, които съдържат холестерол;
          • Консумирайте хляб и тестени изделия от пълнозърнести брашна;
          • Замествайте 2 – 3 пъти седмично хляба от съответното хранене с варива, картофи или ориз;
          • Консумирайте сурови и готвени зеленчуци няколко пъти дневно;
          • Ограничавайте приема на готварска сол;
          • Обработвайте хранителните продукти чрез варене, печене и задушаване без използване на допълнителна мазнина;
          • Внимавайте с т. нар. храни за диабетици, тъй като те са богати на скрити мазнини и захари;
          • Ограничавайте консумацията на алкохол, като никога не го приемайте “на гладно”, защото това може да предизвика хипогликемия. Допустимите количества алкохол са:
                    *Концентрат: 50 – 100 мл дневно
                    *Сухо вино: до 2 чаши дневно (за предпочитане червено)
                    *Бира: до 2 малки бири (330 мл) дневно.
                    Имайте предвид, че 1 ХЕ въглехидрати е равна на 330 мл бира*

 

Мозъчно-съдова болест

Мозъчно-съдовата болест (МСБ) представлява нарушение на мозъчното кръвообращение, в резултат на което настъпва увреждане на мозъчната тъкан, като мозъчните клетки умират минути след нарушеното снабдяване с кислород и глюкоза.
          МСБ е една от най-масово разпространените хронични незаразни болести, причиняваща инвалидизиране и смърт. Рискът от развитието на заболяването се определя от наличието на различни фактори, обединени в две големи групи: коригируеми и некоригируеми фактори.

 

          КОРИГИРУЕМИ ФАКТОРИ:

          • високо кръвно налягане – уврежда кръвоносните съдове, вследствие на което се развива ранна атеросклероза; може да причини както мозъчен инфаркт (смърт на мозъчни клетки вследствие стеснение или запушване на кръвоносен съд), така и мозъчен кръвоизлив;
          • отклонения в мастната обмяна (повишено ниво на холестерола и триглицеридите в кръвта) – водят до натрупване на атеросклеротични плаки по вътрешната повърхност на кръвоносните съдове;
          • сърдечни заболявания (инфаркт, дефекти на сърдечните клапи, сърдечни инфекции, ритъмни нарушения и други) – довеждат до образуване на съсиреци в кръвоносната система;
          • диабет – при лош контрол на кръвната захар може да се повишат кръвното налягане и мазнините в кръвта;
          • тютюнопушене – покачва кръвното налягане, повишава концентрацията на мазнините в кръвта и ускорява съсирването ѝ;
          • злоупотреба с алкохол – довежда до отклонения в мастната обмяна и повишава кръвното налягане;
          • ниска двигателна активност – води до поява на наднормено тегло, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнините в кръвта;
          • психоемоционален стрес – повишава кръвното налягане и кръвната захар;
          • нездравословно хранене – ускорява образуването на атеросклеротични плаки.

 

          НЕКОРИГИРУЕМИ ФАКТОРИ:

          • раса – хората от черната раса боледуват по-често от МСБ в сравнение с тези от бялата раса;
          • възраст – рискът нараства особено след 55 години;
          • пол – при мъжете рискът е по-голям, отколкото при жените;
          • наследствена предразположеност – оказва влияние чрез наличието на едни или други рискови фактори в семейството (високо кръвно налагане, захарен диабет и други);

 

          Клиничните прояви на заболяването са твърде разнообразни. Най-често МСБ се проявява с:

          • изтръпване и/или парализа на лицето или крайниците (невъзможност за движението им);
          • нарушение на говора (затруднение или загуба);
          • необичайно главоболие;
          • внезапна загуба на зрение или двойно виждане;
          • промени в съзнанието;
          • емоционални нарушения – депресия, страх и тревога.
          При поява на някои от посочените симптоми е необходимо спешно да се потърси лекарска помощ. Диагнозата се поставя чрез специализирани изследвания, след което трябва да се започне своевременно и целенасочено лечение в болнично заведение.

 

          Профилактиката на МСБ включва:

          • поддържане на нормално кръвно налягане с горна граница до 130 mm Hg и долна - до 80 mm Hg;
          • здравословно хранене: употреба на повече сурови плодове и зеленчуци, картофи, варива, ориз и пълнозърнест хляб; обезмаслени или с намалена масленост (1-2 %) мляко и млечни продукти (сирене, извара, кашкавал и други); ограничена консумация на животински мазнини и тлъсти меса, готварска сол и захар;
          • лечение на съпътстващите сърдечно-съдови заболявания;
          • поддържане на добър контрол върху нивото на кръвната захар при хора, страдащи от захарен диабет; Нормалните стойности на кръвната захар са от 3,5 до 5,5 ммол/л
          • отказване от тютюнопушене – насърчаване и подкрепа за спиране на цигарите за цял живот;
          • ограничаване на консумацията на алкохол – препоръчителните разумни граници за всекидневна употреба са:

          • намаляване на психоемоционалния стрес. Постига се чрез изграждане на положително отношение към живота, избягване на конфликтите и неприятностите, използване на алтернативи за освобождаване на напрежението – спорт, хоби, музика, почивка и други;
          • поддържане на нормално телесно тегло чрез промяна в диетата и повишаване на физическата активност; Нормалното телесно тегло се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат. Полученият индекс на телесната маса е оптимален от 20 до 25.
          • редовни физически упражнения – най-малко 3 пъти в седмицата.

Исхемична болест на сърцето

 

КАК ФУНКЦИОНИРА СЪРЦЕТО?
          Сърцето е основният орган на кръвообращението. То представлява своеобразна мускулна помпа, чрез която кръвта достига по кръвоносните съдове до всички части на човешкото тяло. Сърцето притежава собствена кръвоносна система, наречена коронарна, която осигурява постоянен приток на кислород и хранителни вещества, необходими за нормалното му функциониране.

 

          КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСХЕМИЧНАТА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО?
          Исхемичната болест на сърцето (ИБС) се развива, когато кръвоносните съдове, доставящи кръв на сърцето (артериите), се стеснят или запушат, поради което част от сърдечния мускул получава недостатъчно кислород. Вследствие на това нуждите на сърцето не могат да се задоволят и неговата функция се нарушава.
          Основната и най-честа причина за развитие на ИБС е атеросклерозата на коронарните артерии, която се развива бавно и прогресира с напредване на възрастта. Това заболяване представлява процес на наслояване най-вече на масти върху вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. В резултат на това стените им се удебеляват, просветът им се стеснява и оттам се намалява кръвният поток към определен участък на сърдечния мускул. Кръвният ток в коронарната артерия може да бъде възпрепятстван и от съсирек или внезапен спазъм.

 

          КОИ ФАКТОРИ ПРЕДРАЗПОЛАГАТ КЪМ ИБС?
          Рискът от развитие на ИБС до голяма степен се определя от наличието на редица фактори:
                    • повишено кръвно налягане – уврежда кръвоносните съдове;
                    • отклонения в мастната обмяна – изразяват се главно с увеличаване нивото на холестерола в кръвта и натрупване на атеросклеротични плаки по вътрешната повърхност на кръвоносните съдове;
                    • тютюнопушене – увеличава концентрацията на мазнините в кръвта, повишава кръвното налягане и съсирването на кръвта, увеличава сърдечната честота и нуждите на сърцето от кислород, като по този начин причинява не само ИБС , но и усложнява налична такава;
                    • злоупотреба с алкохол – довежда до отклонения в мастната обмяна и до повишаване на кръвното налягане;
                    • диабет – повишава кръвното налягане и холестерола в кръвта при лош контрол на кръвната захар;
                    • затлъстяване – повишава кръвното налягане, холестерола, мастните киселини и захарта в кръвта;
                    • ниска физическа активност – довежда до поява на наднормено тегло или затлъстяване, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнините в кръвта;
                    • психоемоционален стрес – ускорява сърдечната честота, повишава кръвното налягане и кръвната захар;
                    • нездравословно хранене – повишава кръвното налягане, увеличава мазнините в кръвта и довежда до затлъстяване;
                    • наследствена предразположеност – оказва влияние чрез наличието на едни или други рискови фактори в семейството (високо кръвно налягане, отклонение в мастната обмяна, захарна болест и други).

 

          КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
          Изявата на ИБС се определя от степента на засягане на кръвоносните съдове на сърцето. При по-незначително стеснение на коронарната артерия болестните прояви са по-леки и се появяват по-рядко (гръдна жаба или стенокардия). При най-тежката форма, в резултат на пълно запушване на някои от кръвоносните съдове на сърцето (сърдечен инфаркт) симптомите са силно изявени.

          БОЛКА
          Най-често тя се появява при по-усилена работа на сърцето – вълнение или след обилно нахранване. Понякога болката се явява по време на сън или в спокойно седнало положение.
          Това е силна, стягаща, "смазваща" болка или чувство на притискане зад гръдната кост. Това усещане може да се разпространи към предмишниците, врата, челюстта или гърба. При по-леките форми на заболяването и при правилно лечение болката отзвучава, а при миокардния инфаркт тя продължава дълго време (над 30 минути) и не се повлиява от лекарствени средства.
          ЗАДУХ
          Той се засилва в легнало положение и се облекчава при изправяне на тялото.
          ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ
          Те са налице най-често при много силна болка и/или при миокарден инфаркт, като може да са придружени от диария.
          ПРОМЯНА В КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
          Понякога то се повишава, а при тежък миокарден инфаркт рязко спада.
          СЪРЦЕБИЕНЕ
          ОБЩА СЛАБОСТ И ВИЕНЕ НА СВЯТ
          СТУДЕНА ПОТ
          Пристъпът от ИБС е спешно състояние. При наличие на един или повече от посочените по-горе оплаквания е необходимо да се потърси лекарска помощ. Диагнозата се поставя чрез специализирани изследвания, след което трябва да започне целенасочено и своевременно лечение.

          КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ТОВА ИНВАЛИДИЗИРАЩО СЪРДЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ?
          Профилактиката на ИБС включва:
                    • чест контрол на кръвното налягане, както при лица страдащи от ИБС, така и при здрави лица;
                    • промяна в диетата – тя трябва да бъде нискокалорична, особено при хора с наднормена телесна маса, с намален внос на животински мазнини, сол и прости захари, с умерена консумация на алкохол и преобладаващ прием на пресни плодове и зеленчуци, зърнени храни, риба и други;
                    • отказване от тютюнопушене – всеки пушач трябва да бъде насърчаван и подкрепян за спиране на тютюнопушенето под каквато и да било форма за цял живот;
                    • поддържане на добър контрол върху нивото на кръвната захар при хора, страдащи от захарен диабет;
                    • намаляване на психоемоционалния стрес – това се постига чрез изграждане на положително отношение към живота, избягване на конфликтите и неприятностите както на работното място, така и в дома; използване на алтернативи за освобождаване на напрежението – спортуване, хоби, музика, почивка;
                    • поддържане на нормално телесно тегло чрез промяна в диетата и повишаване на физическата активност;
                    • редовни физически упражнения, които укрепват здравето и повишават самочувствието.

 

          ЛЕЧИМА ЛИ Е ИСХЕМИЧНАТА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО?
          Заедно с промяната на стила на живот се налага провеждане и на адекватно и продължително медикаментозно лечение. От особено важно значение е стриктно да се спазват предписанията на лекаря – никога да не се прекратява приемът на лекарствените средства и никога да не се променя дозата им самоволно.

Йоддефицитни заболявания

ЙОДИРАНАТА СОЛ - УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ГУШАВОСТТА И ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

        Всяка година на 20 октомври се отбелязва Световния ден за профилактика на йоддефицитните заболявания.
        Йоддефицитните заболявания представляват глобален медико-социален проблем, който засяга над 1,5 милиарда души в целия свят.
        Йодният дефицит, наред с гладуването, се явява една от главните причини за непълноценното развитие на големи групи от населението. Ето защо, Световната здравна организация (СЗО) отделя изключително внимание на този проблем, като стимулира и подпомага въвеждането на широко мащабни програми за ликвидиране на йоддефицитни заболявания в световен мащаб.
        Йодът е един от микроелементите в природата, жизнено необходим за пълноценното развитие и растеж на човешкия организъм. Той е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси в организма, както и нормалните функции на нервната, сърдечно-съдовата и половата система. Йодът е абсолютно необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, за растежа и развитието в детската възраст и пубертета. По време на бременност недостигът на йод причинява аборти, мъртво раждания и тежки вродени дефекти на плода (кретенизъм, глухонемота и др.).

Източници на йод

        България е част от Балканския йоддефицитен регион, тъй като голяма част от територията и е с намалено количество йод в почвата и водата. Йодният дефицит и причинените от него заболявания и нарушения могат да бъдат предотвратени чрез системна йодна профилактика. Универсално средство за масова йодна профилактика е йодираната готварска сол, която се използва от населението, в общественото хранене и производството на храни. Съдържанието на йод в нея е съобразено с дневните нужди от йод, като количеството сол, което трябва да се консумира дневно е не повече от 5 грама. Готварската сол, която се предлага в търговската мрежа и се използва в хранително-вкусовата промишленост трябва да съдържа калиев йодат от 28 - 55 мг/кг сол.

        Контролът върху качеството на готварската сол, продавана на пазара и използвана в хранително-вкусовата промишленост и общественото хранене се извършва от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).
        През деветмесечието на 2010 година, изследваните от РИОКОЗ – Велико Търново 45 проби йодирана готварска сол, взети от различни хранителни обекти (2/3 от пробите са от предприятия за производство на храни, останалите са от търговски обекти) са без отклонения.

        За да бъде профилактиката с йодирана готварска сол ефективна, следва да се спазват следните правила:
                • Да се използва само йодирана сол, с валиден срок на годност;
                • Да се съхранява в плътно затворени сухи съдове, за да се запази йодното й съдържание (след отваряне на опаковката)
                • Да се прибавя в края на термичната обработка на ястията, за да се предотврати намаляването на йодното съдържание;
                • Да се използват йодни или йод-съдържащи лекарства по време на бременност и кърмене само след консултиране със съответния специалист, наблюдаващ бременността и послеродовия период.

        Ежедневната употреба на йодирана сол в количество не повече от 5 грама (1 чаена лъжичка) предотвратява йоддефицитните заболявания.

        ЙОДИРАНАТА СОЛ Е ЗАЛОГ ЗА ДОБРО ПСИХИЧНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ

Остеопороза

 

ОСТЕОПОРОЗАТА - “ТИХИЯТ КРАДЕЦ”
    
        Костната система на човека се състои от над 200 кости, всяка с точно определено място и функция в човешкото тяло. Костната тъкан е изградена от: органична част, съдържаща предимно белтъчни вещества и от неорганична, съставена главно от калциеви соли. На белтъчната част костта дължи своята еластичност и здравина, а на калциевите соли – своята твърдост.

 

        КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ОСТЕОПОРОЗАТА?

        Остеопорозата е прогресивно заболяване на скелета, характеризиращо се с намалена костна маса и структурни изменения на костната тъкан, които водят до повишена чупливост и последващ риск от счупвания. Тъй като процесът на намаляване на костното вещество и разреждането на костната тъкан напредва бавно и незабележимо през годините, остеопорозата сполучливо е наречена “ТИХИЯ КРАДЕЦ”.

 

        ФАКТОРИ, ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ КЪМ ОСТЕОПОРОЗА

        Рискови фактори, които не могат да бъдат избегнати:
        • старческа възраст – за нея е характерна т. нар. сенилна (старческа) остеопороза, при която най-чести са счупванията на шийката на бедрената кост;
        • състояние след менопауза или ранна менопауза (настъпила преди 45г. възраст по естествен път или след оперативно отстраняване на яйчниците), при което се наблюдава най-разпространеният вид остеопороза със счупвания на прешлените и на долната трета на предмишницата;
        • наличие на определени заболявания - захарен диабет, Базедова болест, ревматоиден артрит, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, левкози и други;
        • продължително лечение с медикаментозни средства, увреждащи костната структура - кортикостероиди, антиепилептични лекарства, тиреоидни хормони и други;
        • наследственост;
        • грацилно телосложение, характеризиращо се с фина костна структура, нисък ръст и поднормено тегло;
        • хора от бялата или азиатската раса.

        Рискови фактори, които могат да бъдат избегнати:
        • недостатъчен внос на калций и витамин Д с храната – ниският прием на калций с храната води до загуба на костно вещество, а на витамин Д – до намаленото му усвояване от червата;
        • заседнал начин на живот - липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях;
        • тютюнопушене - никотинът в цигарите потиска синтезата на ново костно вещество;
        • прекомерна консумация на кафе (над 5 чаши дневно), готварска сол, черен чай, злоупотреба с алкохол – тези нездравословни навици водят до увеличено отделяне на калция чрез бъбреците и до загуба на костно вещество;
        • небалансирано белтъчно хранене - прекомерният или недостатъчен внос на белтъчини ускорява процеса на костна загуба;
        • остър и хроничен психоемоционален стрес - адреналинът, който се отделя по време на силен стрес, извлича калция от костите и води до минералното им обедняване; този процес може да се развие в рамките на седмици и дори дни!

 

        НАЙ - ЧЕСТИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ НА ОСТЕОПОРОЗАТА СА:

        • БОЛКИ в гърба и кръста с хроничен характер, които се изострят при физическо натоварване;
        • ДЕФОРМАЦИИ на скелета;
        • НАМАЛЯВАНЕ на ръста;
        • НАМАЛЕНА трудоспособност;
        • КОСТНИ ФРАКТУРИ на скелета (най-често на прешлените на гръбначния стълб, костите на предмишницата, а в по-късна възраст – и на бедрената кост).

        Диагнозата “ОСТЕОПОРОЗА” може да се постави още в предфрактурния стадий чрез:
        • рентгенография, която е подходяща за поставяне на диагноза в по-късен стадий на заболяването;
        • остеодензитометрия - количествен метод за оценка на минералната плътност на костта, чрез който може да бъде определен рискът от патологични фрактури;
        • биохимични изследвания за определяне на съдържанието на калция, фосфора и калций-регулиращите хормони в кръвта.

 

        КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ОСТЕОПОРОЗА?

        Никога не е рано и никога не е късно за профилактика на остеопорозата! Най-добрият момент за началото и е юношеството, по време на което става натрупването на костната маса.

 

        ПРОФИЛАКТИКАТА НА ОСТЕОПОРОЗАТА ВКЛЮЧВА:

        Здравословно хранене чрез:
        • ежедневна употреба на мляко и млечни продукти;
        • консумация на риба, пресни плодове и зеленчуци, зелени подправки, ядки, минерална вода;
        • консумация на храни, богати на фитоестрогени – соя, бобови растения и зърнени храни, които са особено подходящи са за жени в напреднала възраст;
        • приемане с храната на калций, фосфор, витамини (Д, С, В6, К, фолиева киселина), минерални вещества (магнезий, бор, цинк, мед, манган, силиций), които спомагат за изграждането и поддържането на нормална костна тъкан.

        Движение, допринасящо за развиване на основните качества на костите – якост, гъвкавост, устойчивост и издръжливост чрез:
        • ежедневни физически упражнения с умерено натоварване;
        • ходене пеша над 5 – 6 км дневно.
        Всекидневната двигателна активност помага на костите много повече, отколкото едни час активно спортуване 2 – 3 пъти седмично!

        Достатъчно пребиваване на открито през слънчевите дни:
        • излагането на слънце в продължение на 10 – 15 минути през деня е достатъчно за да се образува витамин Д в организма, който е абсолютно необходим за изграждането на костната тъкан.

        Ограничаване и намаляване до минимум на нездравословните навици и привички: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, прекомерна консумация на кафе, захар, готварска сол.

        Хормонална профилактика на жените в менопауза, която се провежда задължително след лекарска консултация и гинекологичен преглед.

ЗДРАВЕТО НА КОСТИТЕ ЗАВИСИ И ОТ НАШЕТО ХРАНЕНЕ

        За своето нормално развитие и поддържане скелетът се нуждае от балансирана храна, съдържаща както белтъчини, мазнини и въглехидрати, така и витамини, и минерали. Здравословната и хранителна диета е от изключително важно значение за осигуряването на силни и здрави кости във всеки етап от живота на човека и за намаляване на риска от остеопороза.
        Ключова роля за здравето на костите имат минералният калций и витамин D.
        Калцият е основен структурен елемент на костната тъкан, а витамин D подпомага калциевата абсорбция в червата и осигурява правилна обмяна и минерализация на костите.
        Най-достъпните на калций храни са млякото и млечните продукти, които освен това са и добър източник на белтъчини, витамини и други минерали. Богати на калций са още зелените зеленчуци (броколи, къдраво зеле), консервираната риба с меки кости като сардината или/и сарделата; ядките (бадеми, лешници, орехи), както и тофуто, обогатено с калций.

 

        Витамин D се образува в кожата на човека при излагането му на слънце (излагането на ръцете, лицето и раменете за 10-15 минути на слънце през деня е достатъчно за по-голямата част от хората). Витамин D също може да бъде приеман с храната и хранителните добавки – сьомга, сардина и скумрия; яйца; черен дроб; обогатени на витамин D маргарин, млечни продукти и зърнени храни.

 

Други хранителни вещества, необходими за нормалното развитие на костите са:

        Витамин K – участва в образуването на белтъка остеокалцин, който е необходим за костната минерализация. Богати на витамин К са зелените листни зеленчуци – къдраво зеле, спанак, бяло и цветно зеле, и черният дроб.

        Магнезий – участва в минерализацията на костите. Съдържа се в зелените зеленчуци, бобовите растения, ядките, семената, нерафинираните зърнени храни и рибата.

        Цинк – участва в структурата на костите и в процеса на минерализацията им. Най-богати на цинк са: крехкото червено месо и месните продукти, птичето месо, пълнозърнестите храни, варивата и бобовите растения.

        Белтък (протеин) – спомага за натрупване на костната маса през детството и юношеството, и за запазването й при възрастните хора. Съдържа се в млечните, месните продукти и някои храни от растителен произход.
        Здравословната диета е изключително важна за запазване на количеството на костната маса и нейната здравина през целия живот на човека, като предотвратява риска от бъдещи фрактури.
        Затова е необходимо да спазвате следните препоръки:
                - Включвайте в храненето си храни, богати на калций, протеини и изобилие от пресни плодове и зеленчуци;
                - Осигурявайте си достатъчен прием на витамин D чрез адекватно излагане на слънце, чрез храната и хранителни добавки;
                - Не злоупотребявайте с алкохола, тъй като той увеличава риска от бедрени и други фрактури, свързани с остеопорозата;
                - Не прекалявайте със солта и кофеина, защото те ускоряват костната загуба от организма, особено когато приемът на калция с храната е недостатъчен.

ВКУСНИ ХРАНИ – ЗА ЗДРАВИ КОСТИ
Избрани рецепти

 

САЛАТА ОТ МАРУЛЯ С КИСЕЛО МЛЯКО

        Измийте 1 зелена салата и я подсушете. Нарежете листата на ленти. Подправете със сол и лимонов сок на вкус и я залейте с 1 чаена чаша кисело мляко. Отгоре подредете 1 твърдо сварено яйце, предварително нарязано на резенчета.
        Преди сервиране поръсете със ситно нарязан копър или магданоз.

 

САЛАТА ОТ ЦЕЛИНА

        Нарежете 200 грама глава от целина на ивици и 200 грама ябълка на тънки пръчици. Смесете 2 чаени лъжици майонеза с 1 чаена чаша кисело мляко и горчица на вкус и подправете със сол и черен пипер. С получения сос залейте салатата.

 

СУПА ОТ КАРФИОЛ

        Настържете 2 моркова и корени за супа – магданоз, керевиз с пащърнак. Задушете ги с малко вода и масло до омекване. В кипяща вода (бульон) поставете последователно 250 грама карфиол, начупен на клончета и задушените корени. Варете супата 15 минути, след което застройте с 1 яйце и 1 чаена чаша кисело мляко.
        Поднася се със ситно нарязан магданоз.

 

ПЪЛНЕНИ ДОМАТИ С БРОКОЛИ И ИЗВАРА

        Измийте три домата и отрежете от страната на дръжката малки капачета. Издълбайте вътрешността с малка лъжичка и ги оставете да се отцедят.
        Сварете на пара 2 чаени чаши броколи и ги накъсайте на малки парченца. Прибавете ги заедно 3 чаени лъжици млечна майонеза към 150 грама извара. Напълнете доматите със сместта и отгоре ги гарнирайте с клонче магданоз.

 

ЗЕЛЕНЧУКОВ КЕЙК

        Нарежете на малки парчета 300 грама моркови, 300 грама глава от целина, 300 грама лук, 150 грама броколи и по една връзка магданоз и босилек. Сварете ги на пара до омекване.
        Разбийте 5 яйца и ¼ литър сметана. Прибавете зеленчуците. Посолете и подправете с черен пипер и индийско орехче.
        Загрейте фурната до 180 градуса.
        Намажете с мазнина форма за кейк. Изсипете в нея зеленчуковата смес. Поставете формата в дълбока тавичка, напълнена до половината с вода. Покрийте зеленчуковата смес с фолио. Печете 60 минути.
        Готовият кейк се оставя да изстине. Извадете го и нарежете на парчета. Сервира се върху лист от салата и се гарнира със сметана.

 

ФИЛЕ ОТ ТРЕСКА СЪС СОС ОТ ПРАЗ

        Нарежете 400 грама праз на лентички и задушете в 10 грама пречистено масло до златистокафяво. Добавете 20 грама брашно. Налейте 200 милилитра мляко, като бъркате непрекъснато, докато се сгъсти.
        Измийте и подсушете 250 грама филе от треска. Поръсете рибното филе с лимонов сок и малко сол.
        Изсипете половината от сместа в огнеупорен съд. Поставете филето върху нея и отгоре изсипете останалата част. Поръсете с галета и магданоз.
        Запечете 20 минути при 200 градуса.
        Сервира се със салата по избор.

 

ПИЛЕ ПО УНГАРСКИ

        Загрейте 1 супена лъжица зехтин в средно голям тефлонов тиган. Сложете 200 грама пилешко филе, предварително нарязано на едри хапки и поръсено със сол и черен пипер. Запечете го, докато добие златист цвят.
        Във втори тефлонов тиган загрейте същото количество зехтин и добавете 2 чаени чаши накълцани домати, 2 чаени чаши нарязани на ивици червени и зелени пиперки, 1 чаена чаша накълцан кромид лук и ½ чаена чаша нахут. Подправете с 1 супена лъжица червен пипер, капка сос от люти чушки, 1 чаена лъжица сос “Уорчестър”, ½ чаена лъжица чесън и семена от керевиз. Задушете зеленчуците за 3-5 минути, докато започнат да омекват. Изсипете съдържанието на тигана в широка чиния и отгоре поставете пилешкото филе.

 

КИСЕЛО МЛЯКО ВЪРХУ ЯБЪЛКА

        Почистете и разрежете наполовина 1 ябълка. Поставете ябълката с разрязаните части нагоре в малък съд за микровълнова фурна. Изсипете с лъжичка стафиди в издълбаните средни части на двете половинки. Запечете ябълката за 4-5 минути на най-голямата степен.
        В малка купа смесете ½ чаена чаша кисело мляко, щипка индийско орехче, месестата част от ½ портокал и щипка канела.
        Когато ябълката бъде готова (леко мека), поставете я върху ¾ чаена чаша извара, сложете отгоре киселото мляко и сервирайте.

 

Въпросник за определяне на риск от остеопороз

Въпросникът е оригинална българска разработка на доц. Михаил Боянов
        Боянов М. Диагностична стойност на въпросник за оценка на риска от остеопороза - сравнение с остеодензитометричните данни. - Рентгенология и радиология, 2001, 40(4), 290-294.
        Боянов М. „Рентгенова остеодензитометрия и количествен ултразвук на костите в практиката на клинициста", Ръководство за лекари и оператори на остеодензитометрични апарати, 2006 г., стр. 44- 45

Атеросклероза

 Атеросклерозата е едно от най-често срещаните заболявания на нашето съвремие. Разпространението на атеросклерозата и свързаните с нея сърдечно-съдови болести (исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт) може да се сравни с епидемия, обхванала цивилизованите страни през XX и XXI век.
Винаги се е смятало, че атеросклерозата поразява основно възрастните хора и че е неизменен спътник на старостта. Но това вече не е така. През последните години заболяванията, причинени от атеросклерозата се “подмладяват”, което е отражение на нездравословния начин на живот на съвременния човек.

        СЪЩНОСТ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
        Атеросклерозата представлява общо съдово заболяване на организма, което е свързано с нарушение на мастната обмяна. Характеризира се с увреждане на големите и средните артерии, като се засягат предимно тези на сърцето, главния мозък, бъбреците, долните крайници, а също така гръдната и коремна аорта.
        Атеросклерозата е процес на наслояване на масти по вътрешната стена на кръвоносния съд, в резултат на което стената му задебелява (образуват се т. нар. атеросклеротични плаки), артериалният лумен (просвет) се стеснява и потока на преминаващата кръв намалява. Вследствие на това се нарушава кръвоснабдяването на засегнатия орган.
        Атеросклерозата обикновено започва още в млада възраст, като бавно и постепенно прогресира в продължение на много години.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

        Рисковите фактори за заболяването са: метаболитни (свързани с обмяната на веществата), ендогенни (произтичащи от организма) и екзогенни (външни).

Метаболитни рискови фактори

        Основен метаболитен рисков фактор за атеросклерозата е увеличеното количество на липиди в кръвта (хиперлипидемия). Колкото е по-високо съдържанието на липиди (холестерол и триглицериди) в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на артериалната стена. Една от главните причини за повишеното количество на липидите в кръвта е увеличената консумация на храни, богати на наситени мазнини и въглехидрати.
        Холестеролът и триглицеридите се образуват в черния дроб и се внасят в организма чрез храната. Те се транспортират с кръвта под формата на липопротеини (агрегати от белтъчни и липидни молекули) с висока, ниска и много ниска плътност:
                • Липопротеините с висока плътност (HDL) пренасят холестерола за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини се отстранява от организма – т. е. липопротеините с висока плътност не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича “добър холестерол”;
                • Липопротеините с ниска плътност (LDL) транспортират холестерола от черния дроб до органите. Когато LDL холестеролът е в наднормено количество в кръвта, той се отлага в съдовете, поради което се нарича “лош холестерол”;
                • Липопротеините с много ниска плътност (VLDL) транспортират триглицеридите - те не увреждат пряко съдовата стена, но увеличават съсирването на кръвта, което може да доведе до пълно или частично запушване на вече склерозирала артерия (тромбоза). Излишното количество триглицериди се натрупва в подкожната мастна тъкан.

Оптимални стойности на холестерола и триглицеридите в кръвта

 

          Наднормените стойности на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите в кръвта, както и ниските стойности на HDL холестерола повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови заболявания. Колкото “добрият холестерол” е повече, толкова вероятността от развитие на атеросклероза е по-ниска.
          Други метаболитни рискови фактори за атеросклерозата са хроничните заболявания – захарен диабет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра.

 

Ендогенни рискови фактори

          Към ендогенните рискови фактори се отнасят:
                    • Полът – жените по-късно могат да развият атеросклероза в сравнение с мъжете, поради протективната роля на женските полови хормони – естрогени (преди настъпването на менопаузата – 45 – 60 години стойностите на холестерола при жените са по-ниски в сравнение с тези при мъжете на същата възраст; след менопаузата стойностите нарастват);
                    • Възрастта – с напредване на възрастта се увеличават атеросклеротичните промени в кръвоносните съдове;
                    • Наследствената предразположеност – лицата, чийто родители и близки роднини боледуват от атеросклероза са изложени на по-голям риск от заболяването.

Екзогенни рискови фактори

          Екзогенните рискови фактори са свързани с начина на живот и могат да бъдат предотвратими:
                    • Тютюнопушене
          Тютюнопушенето предизвиква втвърдяване на артериалните стени, увеличава холестерола и спомага за по-лесното съсирване на кръвта. Никотинът в цигарения дим повишава кръвното налягане, като по този начин допълнително се увреждат кръвоносните съдове.
                    • Злоупотреба с алкохол
          Редовната консумация на големи количества алкохол нарушава мастната обмяна, уврежда стените на кръвоносните съдове, ускорява сърдечната дейност и повишава кръвното налягане, вследствие на което се увеличава риска от развитие на атеросклероза.
                    • Намалена физическа активност
          Ниската физическа активност води до наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнини в кръвта.
                    • Психоемоционално пренапрежение (стрес)
          Стресът повишава кръвното налягане и кръвната захар, което допълнително уврежда стените на кръвоносните съдове.
                    • Прием на някои лекарства
          Продължителният прием на кортикостероиди (противовъзпалителни средства); диуретици (отводняващи средства); перорални контрацептиви (противозачатъчни средства) води до повишаване на холестерола в кръвта, респективно до атеросклеротични промени в съдовете

 

СИМПТОМИ

          Болестната картина на атеросклерозата е твърде разнообразна. В зависимост от преимуществената локализация на атеросклеротичните изменения се различава атеросклероза на сърцето, главния мозък, гръдната и коремна аорта, долните крайници и бъбреците, с характерните за всяка една от тях симптоми: болка зад гръдната кост, често провокирана от физическо или емоционално напрежение, задух, сърцебиене, обща слабост и световъртеж; шум в ушите, намаление на слуха и паметта, главоболие, безсъние, нарушено равновесие в покой и при ходене; болки в мускулите при ходене; интермитиращо куцане (при продължително ходене), студени крайници, язви по кожата, а в тежки случаи – с атеросклеротична гангрена; артериална хипертония, а по-късно с напредване на болестта настъпва бъбречна склероза и бъбречна недостатъчност.

 

ПРОФИЛАКТИКА

► ХРАНЕТЕ СЕ ЗДРАВОСЛОВНО КАТО СПАЗВАТЕ СЛЕДНИТЕ ПРЕПОРЪКИ:
          1.Консумирайте и използвайте храни, които намаляват риска от развитие на атеросклероза:
                    • Плодове (пресни и сушени) и зеленчуци (най-малко 400 – 500 грама дневно). Те съдържат много вещества с антиоксидантно действие, които предотвратяват възникването на атеросклеротични изменения на съдовете (витамините С, Е и А, селен, цинк и други биоактивни субстанции).
                    • Риба - скумрия, сьомга, сардина, херинга и риба тон (поне 1 път седмично). Рибните мазнини са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини (n – 3), които предотвратяват образуването на кръвни тромби и забавят процеса на нарастване на атеросклеротичните плаки.
                    • Пълнозърнести и други зърнени храни, бобови храни – съдържат влакнини, които намаляват общия холестерол в кръвта. и увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите.
                    • Зехтин, бадеми, нерафинирани масла (слънчоглед, царевица, соя) и ядки - богати са на ненаситени мастни киселини, които намаляват холестерола в кръвта.
          2.Ограничете употребата на храни, които увеличават нивото на “лошия холестерол”, тъй като съдържат наситени мастни киселини и холестерол: тлъсти меса и колбаси; краве масло; млека и млечни продукти с висока масленост; яйчен жълтък, рибен хайвер, мозък, черен дроб.
          3.Избягвайте консумацията на маргарини, защото те съдържат т.н. трансмастни киселини, които повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.
          4.Използвайте растителни мазнини за готвене. Не прекалявайте с пърженето, защото при него част от мазнината се поглъща от хранителните продукти, а така също под въздействието на кислорода във въздуха могат да се образуват окислени продукти на мазнините и други вещества, които благоприятстват атеросклеротичните и ракови процеси.
          5.Пийте по 2-3 литра вода и по една чаша червено вино дневно, защото те стимулират образуването на “добрия” холестерол.
► ПОДДЪРЖАЙТЕ ЗДРАВОСЛОВНО ТЕЛЕСНО ТЕГЛО
► ДВИЖЕТЕ СЕ ПОНЕ ЕДИН ЧАС ДНЕВНО
► ОТКАЖЕТЕ ЦИГАРИТЕ
► ОГРАНИЧЕТЕ КОНСУМАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ

 

Разумна седмична консумация на алкохол

 

► НАМАЛЕТЕ ПСИХОЕМОЦИОНАЛНИЯ СТРЕС – изградете положително отношение към живота, избягвайте конфликтите и неприятностите, използвайте алтернативи за освобождаване на напрежението – спорт, хоби, музика, почивка и други
► ПОДДЪРЖАЙТЕ НОРМАЛНО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - с горна граница до 130 mm живачен стълб и с долна - до 85 mm живачен стълб. Оптимално кръвно налягане е това, при което систоличното налягане е под 120 mm живачен стълб, а диастоличното – под 80 mm живачен стълб.
► КОНТРОЛИРАЙТЕ СТОЙНОСТИТЕ НА КРЪВНАТА ЗАХАР ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДИАБЕТ
► ЛЕКУВАЙТЕ СВОЕВРЕМЕННО (ПРИ НЕОБХОДИМОСТ, ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ С МЕДИКАМЕНТИ) ПОВИШЕНИТЕ НИВА НА ХОЛЕСТЕРОЛ В КРЪВТА.

Психично здраве

 Психичното здраве е състояние на благополучие, равновесие и комфорт, при което човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Способен е да се справи с нормалните стресови фактори на живота; общува без напрежение с другите хора, активно се развива и усъвършенства.

 

        Психичното здраве дава възможност за:
                • нормално развитие и изява на човешките потенциали
                • самостоятелен, смислен и удовлетворяващ живот
                • изграждане на хармонични човешки отношения:
                - със собствените си потребности, чувства и желания
                - с общността, в която живееш – да взаимодействаш и се свързваш с другите хора по взаимно обогатяващ и подкрепящ начин
                • пълноценна професионална изява
                • отсъствие на трайно чувство на страдание, унижение или изолация.
        Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността, страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики:
                • обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора.
                • субективна: човек с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите и действията си, безпокойство за бъдещето.
        При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт трябва да се потърси помощ от специалист (психолог, психиатър, психотерапевт), който може да ви помогне да:
                • се справите с тъжните/ тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка;
                • противостоите на трудностите;
                • решите своите проблеми;
                • понесете загубите, които ви поднася съдбата.

 

Когато човек вярва в себе си и се цени такъв, какъвто е
има шанс да се справи с всички предизвикващи го ситуации.

 

Анализ
на резултатите от проучване на здравето и нивото на възприет стрес на учениците в град Велико Търново

        І. УВОД
        Потенциалният ефект на преживявания стрес върху здравето на хората е една от основните причини за задълбоченото изследване на този феномен. Проучванията сочат, че съществува връзка между стреса и заболяванията, а някои експериментални изследвания доказват, че стресът може да причини болест. Физическите страдания, причинени от остър и хроничен стрес, предизвикват повишена смъртност от сърдечносъдови заболявания, хипертония, потиснат имунен отговор, заболявания на дихателната и мускулната системи, метаболитен синдром и някои видове рак. В допълнение физиологичните изменения, причинени от стрес, водят до отслабена памет и затруднена пространствена ориентация.
        Както хроничният, така и острият стрес водят не само до физиологични промени, но и до промени в поведението. В опита си да подобрят своето настроение, хората, които преживяват хроничен стрес, по-често от останалите пушат, консумират алкохол, злоупотребяват с наркотични вещества и не спазват здравословен цикъл на сън и бодърстване.
Стресът предизвиква физиологични изменения в организма, чрез които повлиява сериозно и върху психичното здраве на хората. Установено е, че стресът е свързан с тревожността, а хроничният стрес в частност демонстрира специфична връзка с отключването на тревожност и депресия.
        Връзката стрес-болест не е пряка и съществуват редица доказателства, че множество фактори отслабват или усилват ефектите на стреса върху физиологичното и психичното състояние на хората. Примери за фактори, редуциращи преживявания стрес, са физическите упражнения и техниките за релаксация, социалната подкрепа, оптимизмът, хуморът и други. Ниската самооценка и враждебността от друга страна, са типичен пример за повишена стресова реактивност.

 

        ІІ. ЦЕЛ
        Настоящето проучване е проведено в периода май – юни 2012 година и има за цел оценка на здравето и степента на възприет стрес на ученици на възраст 15 години във Велико Търново.

 

        ІІІ. МЕТОДОЛОГИЯ
        С проучването са обхванати общо 267 ученика (145 момичета и 122 момчета) на възраст 15 години от всички средни общообразователни училища и професионални гимназии във Велико Търново.
        Изследваните променливи са: степента на възприеман стрес, субективното възприятие за здравето, здравния статус и поведението на учениците. Предмет на анализ в настоящето проучване е и наличието или отсъствието на връзка между нивото на възприеман стрес и останалите параметри.
        Степента на възприеман стрес е измерена чрез скалата на Шелдън Коен (Perceived Stress Scale), която представлява добре разработен и надежден метод за психосоциална диагностика. Материалът на теста е разпределен в 10 айтеми (въпроси), които изследват степента, в която описаните жизнени ситуации се възприемат от респондентите като стресиращи. Анкетираните посочват, колко често през последния месец са се чувствали по определен начин по 5-степенната скала на Ликерт (0 = никога 1 = почти никога, 2 = понякога, 3 = доста често, 4 = много често).
        Скалата включва две групи въпроси: първата – отразяваща негативни чувства (тревожност, яд, нервност) и неспособност за справяне със стреса, а втората – изразяваща положителни емоции и способност да се действа в стресови ситуации.
        Субективното възприятие за здравето се установява чрез три въпроса, които се отнасят до: възприемането и оценяването на здравословното състояние; промените, настъпили в него през изминалата година и грижата за здравето.
Здравният статус и поведение се измерват с изследване на кръвното налягане, и въпроси, отнасящи се до консумация на алкохол, тютюнопушене, физическата активност и наличие или отсъствие на сериозно заболяване.

 

        ІV. Анализ на резултатите
        Получените резултати дават възможност да се изведат основните тенденции в субективното възприемане на здравето на учениците, нивата на възприет стрес и здравния им статус и поведение.
        1. Субективното възприемане на здравето
        • Здравно състояние – почти всеки пети от учениците описва здравето си като отлично (19,4%), а повече от половината (63,6%) – като добро. Задоволително е здравето на 12,7% от анкетираните. Останалите ученици посочват, че здравето им се влошава периодично или е лошо – съответно 3,37% и 0,75%.
        • Грижата за здравето е от първостепенно значение за по-голямата част от изследваните ученици (79,0%); малко загрижени са 19,1% от тях, а грижа за здравето липсва у 1,8%.
        • Промени в здравното състояние – всеки четвърти (25,8%) от изследваните смята, че в сравнение с изминалата година има подобрение на здравето си, докато 9,2% съобщават за влошаване на здравето. При 67,04% от учениците здравната ситуация не се е променила през из¬миналата година.
        • Боледуване – по-голямата част от анкетираните ученици (91,39%) не са боледували през изминалия месец, а 8.61% се оплакват от главоболие, виене на свят, отпадналост, болки в областта на корема, кръста и очите, кашлица, хрема и други.
        2. Възприет стрес
        Въпросникът е свързан основно с усещането за непредсказуемост, неконтролируемост и претовареност на респондентите. Нивата на възприемания стрес се променят под въздействие на ежедневните трудности, сериозни проблеми или промени във възможностите за справяне, вследствие на което прогностичната валидност на този въпросник рязко намалява след две до четири седмици от провеждането му, т.е въпросникът показва колко добре изследваните са се справили със стреса, който е настъпил през последния месец. Крайният резултат варира от 0 до 40 точки, като по-високите резултати показват по-голямо ниво на възприеман стрес. Средната стойност (норма) за целия тест е 16 при стандартно отклонение 6,41 (М=16; SD=6,41).
        Проучването показва, че:
        • Над две трети (70,04%) от изследваните лица (48,66% от момичетата и 51,36% от момчетата) в настоящата извадка съобщават за средни нива на възприет стрес;
        • Всеки пети (17,23%) от изследваните е с високи нива на възприет стрес, като относителният дял на момичетата е шест пъти по-голям от този на момчетата (86,95% срещу 13,00%);
        • С ниски нива на възприет стрес са 12,73% от изследваните, като делът на момчетата е по-голям от този на момичетата (58,82% срещу 41,17%).
        3. Здравен статус и поведение
        • Консумация на алкохол – почти всички от анкетираните ученици (95,9%) не консумират често и в големи количества алкохолни напитки. Делът на момчетата, които са посочили, че консумират по-големи количества алкохол е двойно повече от този на момичетата (5,7% срещу 2,8%).
        • Тютюнопушене – редовни пушачи са почти една четвърт (24,0%) от анкетираните ученици, като не се наблюдават съществени различия по пол (23,0% от момчетата и 24,8% от момичетата).
        • Физическа активност – почти три четвърти от запитаните ученици – 74,5% посочват, че са физически активни (спортуват, ходят пеша и други.). Не са физически активни една четвърт (25,5%) от анкетираните, като делът на момичетата е по-голям от този на момчетата (29,0% срещу 21,3%).
        • Кръвно налягане – с високо артериално налягане (стойности над 130/85 mm Hg) са 11,2% от изследваните лица, като делът на момчетата (17,2%) е почти три пъти по-голям в сравнение с този на момичетата (6,2%).
         4. Резултати от проучване на възприетия стрес в зависимост от оценката на здравето, кръвното налягане и поведение

        Обобщените резултати от проучването са представени на таблицата и диаграмата към нея в %.

 

 

 

        Резултатите показват, че:
        • делът на учениците, упражняващи физическа активност е по-голям при тези с ниски и средни стойности на възприет стрес в сравнение с тези с високи стойности (78,28% срещу 56,52%), което подкрепя тезата, че физическите упражнения са ефективен метод за редуциране на преживяния стрес;
        • делът на учениците с високи нива на възприет стрес по-често (от 2,7 до 9,9 пункта) от останалите боледуват, определят здравето си като лошо или влошено, и пушат.

 

        ИЗВОДИ:

        1. Грижата за здравето е широко разпространена сред учениците, което е положителен резултат, като се има предвид фактът, че те са една относително здрава популация и според традиционно заложе¬ния модел в нашето общество - грижата и вниманието за здравето започват при наличие на отклонения и затруднения или при появата на болест.
        2. За всеки трети от изследваните ученици през изминалата година са настъпили промени в здравното състояние, като в повечето случаи става въпрос за подобряване, а не за влошаване на здравето.
        3. Настоящата извадка се характеризира със средни нива на възприет стрес, което е благоприятен резултат.
        4. Проучването показва, че съществува корелация между възприетия стрес на учениците и някои от факторите в начина им на живот – физическа активност и тютюнопушене, както и със самооценката и здравното им състояние.

        В заключение може да се каже, че колкото по-рано се формират модели на поведение, в които се отделя внимание и проявява грижа за здравето, толкова по¬вече в дългосрочна перспектива ще се постигне превенция на заболяванията и преодоляване на стреса.

ХОББ

ХРОНИЧНА ОБСТРУКТИВНА БЕЛОДРОБНА БОЛЕСТ

        Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб, свързан най-вече с тютюнопушенето. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от заболяването, като всяка година се регистрират близо 3 милиона смъртни случаи. Счита се, че до 2020 година ХОББ ще бъде третата водеща причина (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) за умиранията сред населението. Въпреки високата заболеваемост от ХОББ, информираността на хората за болестта е крайно недостатъчна – 75% от болните не знаят, че имат заболяване.

 

        КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОББ?
        Това е Хронична Обструктивна Белодробна Болест.
        Хронична, защото не може напълно да се излекува.
        Обструктивна, защото има стеснения на дихателните пътища.
        Белодробна, защото е на органа, отговорен за дишането.
        Болест, защото уврежда здравето на човека.

        Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.
        ХОББ включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем.
        Хроничният бронхит се определя като наличие на възпаление в дихателните пътища, в резултат на което се получават кашлица и храчки, продължаващи не по-малко от 3 месеца в две последователни години. При хроничния бронхит настъпва преструктуриране на стената на дихателните пътища, вследствие на което се стеснява отвора (лумена) на бронхите. Това води до трайно ограничение на въздушния поток в тях.

        Белодробният емфизем е трайно разширение на белодробните алвеоли (мехурчета), в резултат на разрушаване (деструкция) на еластичните влакна в стените им. Деструкцията на алвеолните стени причинява колапс на малките въздухоносни пътища (бронхиоли), вследствие на което се нарушава функцията на белите дробове.

 

        Рискови фактори за ХОББ

        Рисковите фактори за ХОББ могат да бъдат ендогенни (фактори от организма на човека) и екзогенни (фактори от околната среда).
        Основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ е тютюнопушенето. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”.
        Други рискови фактори са: замърсеният атмосферен въздух; честите инфекции на дихателните пътища; интензивната и продължителна експозиция на вредни вещества в работната среда (прахове и химикали); социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други); полът; възрастта и други.

 

        Какви са оплакванията при ХОББ?
        Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи, които се оплакват от кашлица, отделяне на храчки и прогресивно нарастващ задух.
        - Кашлица
        Кашлицата обикновено е първият симптом на заболяването и представлява защитна реакция на организма, целяща механично изчистване на белия дроб от замърсявания, поети при вдишване. В зависимост от фазата на заболяването, тя променя своя характер и сила. При изостряне на болестта кашлицата е по-силна, пристъпна и дразнеща, а при стихване на процеса - по-слаба и по-краткотрайна. Кашлицата е хронична, със сезонен характер, засилваща се през студените влажни месеци, по-силно изразена сутрин, съпроводена с отделяне на различни по количество и качество храчки.
        - Отделяне на храчки
        Нормално в дихателните пътища се отделя малко количество секрет, който служи за залавяне (залепване) на бактерии и вредни частици, попаднали в тях чрез вдишания въздух. Обикновено това количество е незначително и не се отделя като храчки. Когато бронхите са раздразнени и възпалени, количеството секрет се увеличава и това води до отделяне на храчки. Ако се прибави инфекция в бронхите или в белия дроб, секретът става гноен, а храчките - зелени, жълти или сивкаво оцветени.
        - Задух
        Задухът се появява най-напред след физическо усилие. Нормално човек не усеща и не осъзнава дишането си. Когато то е затруднено, в гръдния кош се получава усещане за задух, което се описва като тежест, стягане или притискане в гърдите. При някои заболявания затруднението в дишането (задухът) се получава на пристъпи (астма), докато при ХОББ задухът по-често е постоянен, с периоди на засилване и отслабване.
        Задухът при ХОББ постепенно прогресира, ограничавайки двигателната активност на болния. Процесът спираловидно напредва, като се самоподдържа.

        Протичането на ХОББ е вълнообразно, с фази на обостряне и подобрение. С напредване на болестта се появяват белези на дихателна недостатъчност – посиняване на лигавиците (цианоза), сънливост през деня и безсъние през нощта, главоболие, обърканост, възбуда, и други.

 

        Лечение на ХОББ

        Радикално лечение не съществува, има само контрол върху симптомите на заболяването. Ключовият момент в лечението е прекратяване на тютюнопушенето. Кашлицата не трябва да се подтиска с медикаменти, защото тя е защитен механизъм за ефективно очистване на бронхите. Лечението на храчките е свързано с втечняване на секрета, като най-доброто средство за това е достатъчния прием на течности – минимум 1,5 л дневно. При обостряне на състоянието се прибавят и лекарства, наречени секретолитици. Задухът се лекува с медикаменти, разширяващи бронхите, (бронходилататори), предписани от лекар.

 

        Как се поставя диагнозата ХОББ?

        Диагнозата се поставя от лекар на основата на подробна анамнеза, преглед и потвърждение на обструкцията на дихателните пътища със спирометрия.
        Спирометрията е инструментален метод за изследване на белодробната функция. Обикновено за 1 секунда човек може да издиша 80% от вдишания въздух. При ХОББ това количество е намалено.

 

        Колко често болните с ХОББ трябва да посещават лекар-специалист (пневмолог/фтизиатър)?
        - Два пъти годишно за извършване на клиничен преглед и спирометрия.
        - Веднъж на всеки две години за рентгенография на гръден кош и бял дроб.
        Диспансерното наблюдение на болните с ХОББ продължава до края на живота им

 

        Ориентировъчна проба за състоянието на белодробната функция в домашни условия
        Вдишайте максимално, след което издишайте възможно най-бързо. Ако това се случи за 4 секунди или по-малко, вие нямате ХОББ. Ако обаче след максимално вдишване форсираното ви издишване продължава 6 и повече секунди, то това е показател, че имате някакъв белодробен проблем. Ако прекъснете внезапно издишването си и чувате шум като от гайда, и ако сте дългогодишен пушач, то тогава диагнозата ХОББ Ви е сигурна. Потърсете лекар!

 

        Индивидуален тест за определяне на риска от ХОББ

        
        Ако сте отговорили с Да на три или повече въпроси, обърнете се към Вашия лекар за уточняване на състоянието Ви, поради съмнение за ХОББ.

 

        Профилактиката на ХОББ включва:
        • Отказване на тютюнопушенето и прекратяване излагането на тютюнев дим.
        • Своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст.
        • Повишаване на имунната защита на организма чрез упражняване на двигателна активност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика.
        • Преустановяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.
        Хроничната обструктивна белодробна болест не е присъда за хората, страдащи от нея. Спазвайки предписанията на лекуващия лекар, те могат в значителна степен да подобрят качеството на своя живот.

 

Полово-преносими инфекции

Лятото е сезонът, през който се осъществяват нови срещи и контакти. Младите хора често попадат в случайни компании и осъществяват сексуални връзки след кратко запознанство, а те са предпоставка за заразяване и разпространение на инфекции, предавани по полов път. Факт е, че през последните години нараства заболеваемостта от СПИН, сифилис, трипер, и други сексуално-преносими болести (СПИ).

 

Сифилис (Луес, Болест на Хофман)

        Сифилисът е една от най-сериозните сексуално-преносими болести. Причинител: Treponema pallidum („бледа спирохета“) – бактерия със спираловидна форма, която е силно подвижна. Спирохетата се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскоп. Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.
        Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова сигурната диагноза се поставя само след кръвен тест. Протича във стадии, продължаващи години наред и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния.

 

        Начин на заразяване:
        Основните пътища за заразяване са: по полов път - 90% (придобита инфекция) и от майката на плода (вроден сифилис). Рядко сифилисът може да бъде предаден по извънполов път - чрез целувка, смучене на рани, сучене на мляко от болна майка. Контактно-битовият път на предаване има значение в около 10% от случаите - лъжици, вилици, чаши, четки за зъби, шпатули, стоматологични инструменти и др. Заразяване може да стане и по кръвен път – замърсени спринцовки при лица, употребяващи наркотици, нестерилни инструменти и т.н.
        Сифилисът има три стадия на развитие. Лечението може да бъде успешно във всеки един, но само докато в организма не са нанесени физически увреждания на органите и тъканите. Това обикновено се случва при третичния сифилис. Тогава при лечение, бактерията се унищожава напълно, но пораженията остават.

 

        Клинична картина: Сифилисът е хронично, циклично протичащо заболяване, с периоди на обостряне и затихване на симптомите.

 

        Първичен сифилис
        След инкубационен период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) от 10 до 90 дни (най-често около 20) след заразяването, на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена твърд шанкър (ulcus durum). Тя е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва, регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като са неболезнени при опипване. Оставена без лечение раничката заздравява за няколко дни. Обикновено в този период, кръвните тестове стават позитивни при появата на шанкъра, но често и по-късно в хода на първия етап от болестта.
        Вторичен сифилис
        Вторият стадий на сифилиса започва средно 1 до 6 месеца след първоначалното заразяване (най-често от 3 месец). Проявите са най-разнообразни, продължителността му е от 6 месеца до 4-5 години.
        Най-значителният симптом са сифилистичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото тяло, неболезнени са, и не предизвикват сърбеж. В началото това са малки и дискретни петна с бледо розов цвят. С напредване на болестта обаче те прерастват в големи и забележими обриви разполагащи се по цялото тяло, най-вече в областта на дланите и ходилата, корема, гърдите, гърба и други места, като областта при челото се наричат „Короната на Венера”, а в областта на деколтето – „Огърлицата на Венера” (по името на римската богиня на любовта – Венера) .
        Раничките около устата и половите органи също са често срещани в този период. Разположени върху триещите се повърхности напр. между краката, те се разрастват и се появяват широки кондиломи (Condulomata lata). Кондиломите се смятат за най-заразните симптоми на болестта - от тях се отделя богат на спирохети секрет, който може да бъде изследван.
        Възможна е поява на обезкосмени места по главата или веждите.
        Други възможни симптоми са болезнено гърло, треска и главоболие, увеличени лимфни възли, загуба на тегло, краткотрайната (за около 4 - 5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване.
        При вторичният сифилис е възможно засягане на централната нервна система под формата на менингит със силно главоболие. Това обаче се случва при малък процент от пациентите.

 

        Латентен сифилис
        При нелечение на симптомите на вторичния сифилис, болестта преминава в латентен стадий за неопределен период от време. При него болният няма повече подобни оплаквания, но инфекцията продължава да се развива, като навлиза още по-дълбоко в организма. Тестовете продължават да са позитивни и болестта може да бъде предадена на други хора.

 

        Третичен сифилис
        След преминаването на латентния период сифилиса навлиза в последната си фаза. Тя започва приблизително няколко години след заразяването (от 3 до 10), но началото и не може да бъде определено с точност. За тази фаза са характерни поражения върху вътрешните органи, централната нервна система, кожата и други.
        В третата фаза на болестта, по тялото се появяват образувания, които на пипане са твърди и приличат на гумени топчета или тумори. Те се наричат сифилистични гуми. Гумите са по-малобройни от обрива характерен за втория период. Те се намират под кожата, подвижни са спрямо нея, а големината им е с размер на бобено зърно до яйце. С времето те нарастват, размекват се и от тях изтича лепкава материя от гной и кръв. Разяждат кожата и подкожните тъкани, зараствайки бавно и причинявайки деформации и белези. При появата на гумозни образувания на небцето, те разяждат костта и се образува кухина между носа и устата, оставяйки тежки анатомични дефекти след себе си. Могат да се образуват също в областта на очите, предизвиквайки слепота. Появата им в мозъка води до психични разстройства, невросифилис или смърт.
        Гуми навлизат също така и в костите и предизвикват възпаление и разрушаване на костите.
        От вътрешните органи могат да бъдат засегнати черния дроб, стомаха, пикочно-половата система, но най-характерно е засягането на сърдечно-съдовата система, където при засягане на гръдната аорта се развива сифилитично възпаление на аортата.

 

        Вроден сифилис
        Сифилисът може да бъде предаден от бременна майка на плода. При скорошна инфекция вероятността за предаване на болестта е по-голяма от при инфекция в напреднал стадий. При една ранна инфекция и заразяване на плода в първите месеци през бременността, се ражда мъртво бебе, поради невъзможността за правилно създаване на органите му.
        Сифилис на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. В такива случай бебето има образувания (подобни на кожните сифилиди) около устата, дланите и ходилата, силни нарушения в костната система, увредени вътрешни органи, анемия и тежко цялостно състояние.
        Сифилис на детската възраст се появява до 3-4 година след раждането. Характерни са кожните промени, подобни на тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засягат се важни органи, като черен дроб, очи, далак, тестиси и др.
        Късният вроден сифилис започва в пубертета, като дотогава обикновено остава латентен и бива рядко забелязан. Пораженията при него са подобни на тези от третичния придобит сифилис - гумозните образувания. Наблюдават се и характерни изменения в развитието на зъбите, очите (възможна е слепота), формата на главата и носа (седловиден нос). Вътрешните органи остават често незасегнати, но психически детето почти винаги развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и движенията, възможно е настъпването на прогресивна парализа.

Гонорея (Трипер, Болест на Найсер)

        Причинител: Neisseria gonorrhoea - това е микроорганизъм, с форма на двойка бобени или кафени зърна, обърнати едно срещу друго с вдлъбнатите си страни.
        Начин на заразяване: по полов път или по време на раждане (инфекцията може да попадне в очите на новороденото).
        Клинична картина: Триперът е силно заразна болест с кратък инкубационен период - от 3 до 5 дни. При мъжете заболяването протича със силно парене и болки при уриниране - “пиках и плаках”, с жълто-зелен гноен секрет, изтичащ от пикочния канал (уретра), болезнени ерекции, особено нощем. Често пикочните пътища се възпаляват, при което болките се засилват, появява се кръв в урината, тежест в скротума, повишена температура и отпадналост. При нелекуване заболяването хронифицира: болките и паренето намаляват, секретът се свежда до една оскъдна и бистра “утринна” капка, която се получава само след изстискване на уретрата, урината се избистря.
        При жената заболяването протича с възпаление на уретрата и лигавицата на маточната шийка: парене и сърбеж до болка в уретрата, особено при уриниране, жълто-зелен секрет от влагалището. При нелекуване на възпалението симптомите отслабват: оскъдно вагинално течение и минимално парене при уриниране. При жените острите симптоми могат да липсват и заболяването да се изяви с усложненията.
        Има и извънполови форми на гонорея: очна, кожна, гърлена и други.
        Усложнения: гонореята е една от главните причини за стерилитет и хронични възпалителни заболявания на половите органи.
        За да се постави диагноза се прави микроскопско изследване и посявка на материал, взет от половите органи, ректума или назофаринкса.
        Лечението се провежда задължително от лекар.

 

Трихомоназа

        Причинител: Trichomonas vaginalis - едноклетъчен паразит с формата на круша, снабден с 4 свободни камшичета и 1 прилепнало до тялото, като мембрана. Той е много неустойчив във външната среда и затова заболяването се предава предимно по полов път.
        Начин на заразяване: Най-честият начин за заразяване е половият; при жената макар и рядко е възможно и извънполово заразяване - чрез използване на общи тоалетни принадлежности или при груби нарушения на правилата на личната хигиена. Къпането в недобре почистени вани и в малки минерални басейни създава теоретична възможност за извънполово заразяване, а къпането в открити водоеми не може да доведе до заразяване, поради бързо загиване на паразита.
        Клинична картина: инкубационен период - средно 1 - 2 седмици. При жените се появява обилно воднисто или млекоподобно до жълто-зеленикаво пенесто течение (“газирано” влагалищно съдържимо), придружено със сърбеж, смъдене или парене при уриниране. При мъжете оплакванията са по-незначителни - сърбеж и парене при уриниране.
        Усложнения – запушване на маточните тръби, стерилитет и други.
        Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване на секрет или посявка върху хранителна среда.
        Лечението се провежда задължително от лекар.

 

Вагинална кандидоза

        Причинител: дрождеподобни гъби от рода Candida (C. albicans, C. tropicalis, C. krusei).
        Начин на заразяване: Поселването на гъбите става по полов път или по съседство от ануса. Предразполагащи моменти за заболяването са: бременност, диабет и продължително антибиотично лечение.
        Клинична картина: Заболяването протича най-често с остро възпаление на влагалището, придружено със силен сърбеж, засилена влагалищна секреция с миризма на “вкиснато”, болки при уриниране. Малките срамни устни са оточни и зачервени, влагалищните стени са огнено червени с белезникави налепи с вид на извара. При нелекуване оплакванията стихват, но могат да се обострят по време на менструация и след полов контакт.
        При мъжете най-често се възпалява главичката на половия член и пикочния канал - сърбеж, зачервяване, оток и налепи.
        Диагнозата се поставя микроскопски или след посявка върху хранителна среда.
        Лечението е трудно и упорито.

 

Хламидиаза

        Причинител: Chamidia trachomatis – вътреклетъчен микроорганизъм (устойчив на физични и химични агенти – за разлика от причинителите на другите СПИ), който се разполага като “шапка” около ядрото на епителната клетка.
        Начин на заразяване: предава се предимно по полов път.
        Клинична картина: инкубационният период е от 1 до 4 седмици. При мъжете протича като хронично възпаление на уретрата - слаби субективни оплаквания, оскъдно воднисто-слузен ексудат, главно под формата на утринна капка. При жените се явява под формата на подостро възпаление на вулвата и влагалището, пикочния канал и шийката на матката. В ексудатът може да има капки кръв. И при двата пола е възможна пълна безсимптомност.
        Инфекцията може да причини и очни, ставни, белодробни и чернодробни увреждания.
        Ако не се лекува навреме заболяването хронифицира. Последствията са стерилитет, спонтанни аборти и увреждания на плода.

 

Генитален херпес

        Причинител: вирус - Herpes simplex тип 2. Характерно за него (както и за останалите херпесни вируси) е склонността им към персистиране в латентно състояние в организма и наново активиране на инфекцията при спад в защитните сили на тялото. Херпесните вируси се характеризират и с множество различни механизми за разпространяване на инфекцията от човек на човек.
        Начин на заразяване: предава се по полов път.
        Клинична картина: е от няколко дни до 2-3 седмици. Първите симптоми са парене, болка при уриниране и при полов акт. По-късно се появяват малки мехурчета с големина от просено до лещено зърно с бистро съдържимо, което по-късно помътнява. След това те се разкъсват и се превръщат в болезнени повърхностни ранички покрити с тъмнокафяви корички. При възпаление на влагалището са налице: внезапно появяващо се течение, неразположение, повишаване на температурата, болки в коремната област. Регионалните лимфни възли са подути и болезнени. Сексуалните контакти през острият стадий на заболяването или по време на рецидив крият голям риск от заразяване на партньора.
        Херпесният вирус остава "скрит" в организма, там, където е имало обривна единица, без да причинява оплаквания. Обикновено се активизира отново върху гениталиите, когато имунната защита на организма намалее.
        Диагнозата се поставя чрез вирусологично изследване на течност от мехурчетата.
        Лечението се провежда от лекар.

 

Остри кондиломи

        Причинител: Острите кондиломи се причиняват човешкия папиломен вирус (Human papilloma virus), типове 6 и 11.
        Начин на заразяване: предава се предимно по полов път.
        Клинична картина: Инкубационният период е средно 3 месеца. Най-общо острите кондиломи представляват образувания, наподобяващи брадавици. Те могат да бъдат дребни и гладки, или по-често имат неравна и дребно-зърниста повърхност. Обикновено са неболезнени, бледорозови, мековати и множествени. Кондиломите могат да достигнат големи размери, като в някои случаи при неспазване на добра лична хигиена се инфектират, при което издават силна неприятна миризма.
        При жените острите кондиломи се разполагат около влагалището (по големите и малки срамни устни, клитора), във входа на влагалището, уретрата (през която се отича урината от пикочния мехур) и в близост до ануса. Особено опасно е засягането на маточната шийка, тъй като е установено, че дългогодишната инфекция с човешкия папиломен вирус е рисков фактор за развитие на рак на маточната щийка.
        При мъжете острите кондиломи се появяват най-често в основата на главичката на пениса и уретрата.
        Лечението се провежда от лекар с различни медикаменти, под формата на кремове или мази, които се нанасят на място (локално). По-големите кондиломи се отстраняват хирургично. Те задължително се изпращат за изследване за изключване на евентуална малигнизация (преминаване в раково заболяване).

Рак на гърдата

НЕ ЧАКАЙ НЕПОПРАВИМОТО!
ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!

        Рак на гърдата /рак на млечната жлеза, карцином на гърдата или карцином на млечната жлеза/ е злокачествено заболяване на гръдната тъкан, което поразява все повече жени, дори и в млада възраст.
        Основното предпазно средство срещу рак на гърдата е профилактиката!
        Затова всяка жена трябва да знае за вероятността от развитие на рак на млечната жлеза още от училищна възраст и да изгради у себе си здравни навици за самоизследване и периодично посещаване на лекар-специалист.

 

САМОНАБЛЮДЕНИЕ И САМОИЗСЛЕДВАНЕ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА

        Съществуват множество техники за самостоятелен преглед на гърдите. Препоръчително е прегледът да се извършва 10 дена след месечното неразположение, когато гърдата е най-слабо подложена на хормонални въздействия, а ако жената е в менопауза - в първите дни на месеца.

1. Метод на “часовника”

        Представете си, че гърдата е “часовник”. С възглавничките на пръстите си натискайте нежно, но плътно във форма на малки застъпващи се кръгове, започвайки от 12 часа, точно под ключицата в посока към зърното. Не пропускайте нито един от “часовете”.

2. При вземане на душ

        Вдигнете едната си ръка. С прави пръсти внимателно проверете всяка област от противоположната гърда за наличие на бучки или уплътнения. Повторете същото и с другата ръка.

3. Пред огледалото

        Първоначално с ръце на хълбоците, а след това с вдигнати над главата ръце, огледайте внимателно всяка една от гърдите за промени в размера, формата и очертанията им, цвета на кожата, за наличие на набръчквания, трапчинки или подутини. Проверете и за промени в зърната, напр. дали са хлътнали навътре.
        След това поставете едната си ръка на хълбока и свийте мускулите на мишницата като едновременно я изтласкате напред, за да се очертае по-добре подмишничната ямка. Опипайте с другата ръка подмишницата и страничната част на гръдния кош. Повторете същото и на противоположната страна.

4. В легнало положение

        Легнете по гръб. Поставете сгъната хавлиена кърпа или възглавница под дясното си рамо и сложете дясната ръка под главата, което ще позволи равномерно разполагане на гърдата върху гръдния кош. С пръстите на лявата ръка правете нежни кръгови движения, започвайки от най-външния ъгъл на гърдата в посока към зърното. Изследвайте всяка част на гърдата. Повторете същото с дясната ръка върху лявата гърда.
        Самостоятелните прегледи не могат да заместят периодичните прегледи, извършвани от квалифициран специалист, но са много важни за ранното откриване на карцинома на млечната жлеза.
        Всяка жена над 30–годишна възраст трябва поне веднъж месечно да преглежда сама гърдите си.

КОЛКО ЧЕСТО ЖЕНАТА ТРЯБВА ДА ПОСЕЩАВА ЛЕКАР-СПЕЦИАЛИСТ?
                - След 30-годишна възраст - ЕЖЕГОДНО
                - Над 40 години - ДВА ПЪТИ ГОДИШНО

        Мамографията (рентгенова снимка на млечните жлези) подлага организма на доста високи дози облъчване, поради което не е препоръчително да се извършва на жени под 40 години.

        За намаляване на риска от възникване на рак на гърдата лекарите препоръчват:

        ЗДРАВОСЛОВНО И УМЕРЕНО ПО КОЛИЧЕСТВО ХРАНЕНЕ
        ПОВЕЧЕ ДВИЖЕНИЕ И РЕДОВНИ СПОРТНИ ЗАНИМАНИЯ
        БАЛАНСИРАНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРУД И ПОЧИВКА
        ИЗБЯГВАНЕ НА СТРЕСА И ПОВЕЧЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ!