Web Content Viewer
За Регионална здравна инспекция - Велико Търново
(кратка история)
СПЕЦИАЛИЗИРАНА СЛУЖБА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ В ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Общественото здравеопазване е наука за превенция на болестите, удължаване на живота в добро здраве и промоция на здраве чрез организирани обществени усилия за контрол на поведенческите рискови фактори и факторите на жизнената и околната среда, контрол на заразните болести, здравно възпитание и развитие на социални механизми за осигуряване на стандарт на живот, укрепващ здравето, организирайки здравната помощ така, че всеки индивид да упражнява своето право на здраве и дълъг живот (Национална здравна стратегия 2020).
Планирането, разработването и провеждането на политика по промоция на здраве, интегрирана профилактика на незаразните болести, надзор на заразните болести и ефективен държавен здравен контрол за ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести и предпазване от неблагоприятното въздействие на поведенческите рискови фактори и факторите на жизнената среда се осъществяват на регионално ниво от Регионалните здравни инспекции (РЗИ).
Предшественик на днешната Регионална здравна инспекция – Велико Търново е химико-бактериологичната лаборатория, създадена през 1924 г., с решение на Окръжната постоянна комисия, продиктувано от интересите за „подобрение санитарното положение на окръга“. Първите ръководители са д-р Петър Гинчев – син на българския възрожденец и писател Цани Гинчев и инженер-химикът Стефан Николов. В лабораторията се извършват над 30 вида изследвания на клинични материали, на хранителни продукти и води; провеждат се имунизации против бяс с приготвяна на място ваксина. За кратко време лабораторията и антирабичната станция се превръщат в институт с голям авторитет и популярност сред населението.
Непосредствено сред 1944 г. лабораторията се преименува в Областен институт за народно здраве.
През 1951 г. с указ на Народното събрание се създава Държавна санитарна инспекция, окръжни и околийски санитарно-епидемиологични станции (СЕС). Окръжната СЕС във Велико Търново в началото има 40 служители, а през 1954 г. броят им нараства на 103-ма. Разкриват се четири санитарно-епидемиологични отделения при градските обединени болници в Горна Оряховица, Свищов, Павликени и Елена.
През 1951 г. се назначават първите лекари – референти: д-р Илия Мишев – по промишлена санитария, д-р Стефана Пангелова – по хранителна санитария, д-р Антон Андреев – по училищна санитария, д-р Августа Спасова – епидемиолог и други.
От 1951 г. до 1968 г. ръководители на окръжната СЕС са: д-р Банко Попов (1951 г. – 1955 г.), д-р Илия Мишев (1955 г. – 1957 г.), д-р Константин Константинов (1957 г. – 1959 г.), д-р Здравко Пенев (1959 г. – 1963 г.) и д-р Никола Начев (1963 г. – 1968 г.).
В укрепването на санитарно-епидемиологичната станция в годините след създаването и значителен принос имат лекарите д-р Вера Чучкова, д-р Лиляна Маринова, д-р Ганка Върбанова, д-р Христо Тончев, д-р Христо Христов, д-р Георги Чуков, д-р Людмил Йорданов, д-р Панайот Кънев, и химиците Веселин Василев, Иван Иванов.
През тези години укрепва имунизационното дело, в сътрудничество с лечебните заведения се осъществяват мерки за намаляване на заразните заболявания, широк размах получава движението за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, провежда се санитарен контрол, организират се масови мероприятия за повишаване на здравната култура на населението.
Огромен успех в борбата със заразните болести е ликвидирането на петнистия тиф (1953 г.), полиомиелита (1960 г.), дифтерията (1964 г.) и коремния тиф (1966 г.).
През 1966 г. окръжните СЕС прерастват в хигиенно-епидемиологични институти (10 на брой, в най-големите стопански, промишлени и културни центрове на страната) – специализирани заведения на здравеопазването, предназначени да удовлетворят потребностите от опазване и подобряване на здравето, трудоспособността и творческото дълголетие на населението. Великотърновският хигиенно-епидемиологичен институт е с район на обслужване Великотърновски и Габровски окръзи. За нуждите на санитарния контрол се създава апарата на санитарните инспектори с полувисше образование. Други характерни черти на този период са централизиране на управлението и в същото време – интеграция и координация с другите здравни заведения в окръзите, по-пълно прилагане на научни методи за решаването на проблемите на профилактиката, в т. ч. и на основата на перспективни програми, въвеждането на съвременни лабораторни методи и осигуряване на съответното за тях оборудване, укрепване на кадровия потенциал и грижата за неговата квалификация, прилагането, макар и частично на принципите на стопанската сметка, изграждането на материалната база на институтите. В този период започва строителството на новата седеметажна сграда на института във Велико Търново, която е завършена през 1971 г.
В института се извършва голяма по обем дейност по санитарния контрол, за снижение на заразната заболеваемост, изготвят се хигиенни оценки и се разработват научно-практически теми, които обхващат различни аспекти на жизнената среда. Само през 1966 г. са извършени над 4000 санитарни обследвания на обекти, обективизирани с 35 000 лабораторни изследвания, разработват се 22 проучвателски теми с практическа насоченост.
Ръководители на института през този период са: д-р Никола Начев и д-р Мирослав Попов (1968 г. – 1972 г.), а на отделите – д-р Константин Константинов, д-р Теменуга Стефанова, д-р Йордан Величков, д-р Людмил Йорданов, д-р Вера Георгиева, д-р Атанас Иванов, д-р Вера Чучкова, д-р Иван Попов.
В края на 1971 г., с разпореждане на Министерския съвет, 10-те хигиенно-епидемиологични института се закриват и на тяхно място се образуват 28 хигиенно-епидемиологични инспекции (ХЕИ), които се връщат на подчинение на окръжните народни съвети. Годините от 1971 до 1990 г. се смятат за години на известен застой в развитието, „крачка встрани“, както се изразяват изследователите на хигиенно- епидемиологичната служба. Главният недостатък е липсата на качествени промени в системата и определена зависимост от местните структури на властта.
През 1973 г. е приет Закона за народното здраве, който подробно регламентира функциите и структурата на ХЕИ, а така също и ролята на държавата и обществото в областта на профилактиката на болестите. На практика обаче приоритетна е лечебната помощ и там се насочват основните ресурси на здравеопазването.
Въпреки това, през тези близо 20 години Великотърновската хигиенно-епидемиологична инспекция постига някои съществени резултати: наблюдава се стабилна тенденция в снижението на заразната заболеваемост, като значителен принос за това имат успехите в имунизационното дело; продължава движението за изграждане, благоустрояване и хигиенизиране, като през 1981 г. окръгът е излъчен за национален първенец в движението; нараства броят на обектите, приведени в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания; продължават научно-практическите разработки. Цялата структура и дейност на инспекцията след 1980 г. се адаптира към специфичните потребности на селищните системи – извършват се комплексни обследвания от специализирани екипи и се разработват профилактични програми за всяка селищна община.
Директори на инспекцията тогава са д-р Димитър Костурков (1972 г. – 1988 г.) и д-р Георги Давидков (1988 г. – 1996 г.), а ръководители на отделите: д-р Росица Раева, д-р Нина Тогобицкая, д-р Лилия Яламова, д-р Михаил Петров, д-р Евелина Григорова, д-р Андрей Павлов, д-р Петя Маринова, д-р Нели Иванова, д-р Огнян Желязков, Виолета Георгиева, д-р Христина Макариева, д-р Стела Цанева, д-р Иван Савов, д-р Нора Георгиева, д-р Маргарита Балтова.
Регионалният център по здравеопазване – Велико Търново води началото си от отделение към Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ), което в началото на 80-те години на миналия век се прехвърля като „Организационно-методично отделение“ към Окръжната болница във Велико Търново. Дългогодишен ръководител на тези структури е д р Людмил Йорданов. Към средата на 80-те години отделението преминава към Окръжен народен съвет – Велико Търново (ОНС) като Отдел „Народно здраве“.
През 1977 г. с Постановление №19 за усъвършенствуване на структурата на управление на народните съвети с оглед подобряване на ръководството на здравно-социалните дейности се създава Дирекция „Народно здраве и социални грижи“ към ОНС – Велико Търново. Съгласно Правилника за задачите и дейността на Дирекция „Народно здраве и социални грижи“ тя е специализиран орган към ОНС за осъществяване на дейността по опазване, възстановяване и укрепване на здравето и трудоспособността на населението. Дирекцията провежда своята дейност, съобразно на Закона за народното здраве под ръководството на ОНС и Министерството на народното здраве. Дирекцията се ръководи последователно от д-р Димитър Джонев и д-р Георги Давидков.
През 1987 г. с Постановление №50 Окръжните народни съвети се преобразуват в Общински народни съвети. Дирекциите „Народно здраве и социални грижи“ остават и продължават да осъществяват своите функции.
С Постановление №61 на МС от 18 декември 1989 г. за преустройство на здравеопазването на основата на дирекциите се създават Центровете за информационни и здравно-организационни технологии към ОНС. От 1989 г. директор на центъра е д-р Георги Иванов.
На основание чл. 4 от Постановление №250 на МС от 30.12.1991 г. за определяне на основните функции и задачи на Министерството на здравеопазването, от 1 януари 1992 г. центровете за информационни и здравно-организационни технологии се преобразуват в Регионални центрове по здравна информация и преминават от общинско на централно подчинение на МЗ като юридически лица с предмет на дейност: събиране, обработване и съхраняване на медикостатистическата информация; организиране и поддържане на информационни масиви за здравно-демографското състояние на населението, ресурсите и дейностите на здравеопазването; контрол върху първичната отчетност и регистрация и спазване изискванията на нормативните актове по архивното дело и медикостатистическата информация; внедряване на нови методи за финансиране на здравеопазването, организацията и заплащането на труда; контрол по трудово-лекарската експертиза. Центърът се ръководи последователно от д-р Георги Иванов и от д-р Стефан Шиваров.
След 1990 г. в България се изострят здравните проблеми – продължава започналото преди това влошаване на здравно-демографските показатели (обща смъртност, раждаемост, детска смъртност, естествен прираст, заболеваемост, физическо развитие); нараства честотата на разпространение на рисковите фактори, като тютюнопушене, нездравословно хранене, намалена физическа активност, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици и други. Явна е необходимостта от реформа в здравеопазването, която обаче по много причини се забавя, а в хигиенно-епидемиологичната служба започва едва през 1999 г.
През 1995 г. с Постановление № 145 на Министерския съвет от 17 юли 1995 г. Регионалните центрове по здравна информация се преобразуват в Районни центрове по здравеопазване, като същевременно се разширява и обхватът на функциите им по провеждане на държавната здравна политика по места, което включва: осъществяване на методическо ръководство и контрол върху дейността на лечебните и здравните заведения на територията на сегашната област Велико Търново; проучване и установяване потребностите от здравна помощ; разработване предложения за ресурсно осигуряване на медицинските дейности в района; контрол по прилагането на нормативните актове в областта на здравеопазването; осъществяване на мероприятия по медицинското осигуряване на населението при бедствия и аварии в мирно и военно време; осигуряване на информационната основа за управление на здравеопазването съгласувано с Националния център по здравна информация и Националния статистически институт; предложения до министъра на здравеопазването за сключване на трудови договори с председателите на ТЕЛК.
Основание за гордост за областта е, че с постановлението се определят шест районни центъра по здравеопазване, които да осъществяват методическа и техническа помощ по внедряване и експлоатация на информационните технологии на останалите районни центрове. Един от тях е центърът във Велико Търново, а останалите са във Варна, Пловдив, Русе, София, Софийска област и Стара Загора. В този период към Районния център по здравеопазване – Велико Търново съществува добре оборудвана за времето си изчислителна зала, в която се обработват и данни за други области.
Към районния център по здравеопазване се създава Районен съвет по здравеопазване, в състава на който влизат по един представител на областната и общинските администрации, здравните и лечебните заведения, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. Председател на районния съвет е директорът на Районния център по здравеопазване. Районният съвет по здравеопазване разглежда и приема годишните анализи за здравното състояние на населението, за оказаната медицинска помощ, за потребностите и ресурсното осигуряване на здравните и лечебните заведения и др.
През 1997 г. с Постановление №301 от 25 юли 1997 г. за изменение и допълнение на Постановление №145 на Министерския съвет от 1995 г. за преобразуване на регионалните центрове по здравна информация в районни центрове по здравеопазване, на Районните центрове по здравеопазване се възлагат допълнително функции, свързани с: ръководството и контрола върху публичните здравни заведения, хигиенно-епидемиологичните инспекции и санаторно-курортните комплекси; акредитацията на здравните заведения; контрола по прилагането на нормативни актове по финансирането на публичните здравни заведения от бюджетни, извънбюджетни и други източници; сключването на договори за оказване на медицинска помощ и за изпълнение на национални и регионални здравни програми между публичните здравни заведения и финансиращите ги органи и организации; контрола върху цените на лекарствените средства.
Районният център по здравеопазване във Велико Търново се запазва като осъществяващ методическа и техническа помощ по внедряване и експлоатация на информационните технологии на останалите районни центрове в страната.
Районният център по здравеопазване осигури на областно ниво предпоставките, необходими за извършване на реформата в българското здравеопазване и за създаването на РЗОК – Велико Търново – извърши преобразуването на здравните заведения и първоначалната регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите; създаде първата областна здравна карта; извърши първите проверки на лечебните заведения за болнична помощ за съответствие с изискванията на медицинските стандарти, предпоставка за определяне на нивата им на компетентност по съответните специалности и за получаване на разрешителни за осъществяване на лечебна дейност от МЗ; участва в предоставянето на оборудване на общопрактикуващите лекари по проект на ЕС, като по този начин беше възможно да започнат работа по договор със здравноосигурителната каса, покривайки изискванията за обезпеченост с медицинска апаратура.
С Правилника за дейността и устройството на хигиенно-епидемиологичните инспекции от 1999 г. се възлагат функциите на специализиран орган по държавен санитарен контрол, профилактика и промоция на здраве, координиране и провеждане на мерки в областта на заразните и паразитните заболявания и други. Въвежда се поливалентния санитарен контрол, в съответствие с което всички хигиенни отдели се обединяват в отдел „Държавен санитарен контрол“ и контролната дейност се осъществява на териториален принцип; лабораториите придадени до тогава към другите отдели, също се обединяват в общ отдел „Лабораторни изследвания“, който през 2000 г. получава сертификат за акредитация като изпитвателна лаборатория, а през 2005 г. – като орган за контрол от вид А; обособява се нов отдел „Организационно-информационен“. Специално внимание заслужава създаването на отдел „Профилактика и промоция на здравето”, на който се възлагат важни задачи във връзка със споменатите по-горе негативни здравно-демографски промени. От 1995 г. инспекцията и отделът са основният двигател в разработването и реализирането на програмата на Световната здравна организация (СЗО) за профилактика на хроничните незаразни болести – СИНДИ и на още много други профилактични и промотивни програми и проекти. С учредяването на първата в страната Обществена коалиция за здраве (ОКЗ) на 8 май 1995 г. в град Велико Търново, България се присъединява към семейството на страните (33 страни на Европа и Канада), развиващи програма СИНДИ, а с Решение №442/06.06.1997 г. Общински съвет – Велико Търново утвърждава СИНДИ като програма на общината за профилактика на болестите и промоция на здравето. В рамките на СИНДИ се разви подпрограмата „Здрави деца в здрави семейства” – детската компонента на СИНДИ, която стартира пилотно във Велико Търново през декември 2007 г., след приемането и от Великотърновския Общински съвет на 13.09.2017 г. Понастоящем програмата продължава да се реализира, с подкрепата на Община Велико Търново и партньорите от здравеопазването, образованието, науката и културата, спорта и туризма, медиите, неправителствения сектор и др.
В периода след 1999 г. реформата продължава, като най-съществените промени настъпват в началото на 2005 г., след приемането на Закона за здравето, с който работещите в инспекцията придобиват статут на държавни служители. С постановление №351 от 17.12.2004 г. на Министерския съвет хигиенно-епидемиологичните инспекции са преобразувани в Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) – наименование, което съответства на съвременните отговорности и функции на институцията, а с Постановление №363 на МС от 29.12.2004 г. за структурни промени в системата на здравеопазването районните центрове по здравеопазване се преобразуват в регионални центрове по здравеопазване. Директори на районния и регионалния център по здравеопазване през годините са д-р Георги Иванов, д-р Илка Тачева, д-р Димитър Джонев и д-р Албена Ламбева.
Новата структура РИОКОЗ, утвърдена с Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, включва обща администрация с дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване” и два отдела – „Административно-стопански“ (АС) и „Финансово-счетоводен“ (ФС) и специализирана администрация с четири дирекции: дирекция „Здравен контрол” (ЗК) с три отдела – „Контрол на хранителни обекти и храни“ (КХОХ), „Контрол на нехранителни обекти и стоки“ (КНОС) и „Здравно-техническа експертиза“ (ЗТЕ); дирекция „Надзор на заразните болести” (НЗБ) с два отдела – „Противоепидемичен контрол“ (ПЕК) и „Медицински изследвания“ (МИ); дирекция „Опазване на общественото здраве” (ООЗ), дирекция „Лабораторни изследвания” (ЛИ). В инспекцията работят 135 човека, 97 от които са държавни служители.
В периода след 2005 г. продължава утвърждаването на РИОКОЗ – Велико Търново като орган на държавната администрация, осъществяващ държавен здравен контрол и дейности по профилактика на болестите и промоция на здраве в областта. Показателите за контролната дейност на инспекцията непрекъснато се подобряват. Наблюдават се, макар и незначителни, някои положителни промени в здравно-демографските показатели и в разпространението на поведенческите фактори на риска за здравето; заразната заболеваемост се задържа на нива около и под средните за страната; поддържа се висок обхват на подлежащите с имунизации; успешно се провежда външния контрол на медицинските изследвания; разширява се и се подобрява качеството на мониторинга върху питейните води и безопасността на храните, натрупан е значителен опит в разработването и реализирането на профилактични програми и проекти; започва обновяването на лабораторната база с нова, съвременнна апаратура.
С приемането на България в Европейския съюз (2007 г.) пред инспекцията са поставени високи изисквания във връзка с безопасността на храните, надзора на заразните заболявания, административното обслужване на гражданите, усвояването и прилагане на много нови нормативни документи на българското и европейско законодателство (Закон за здравето, Закон за храните, Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, Закон за водите и подзаконовите им документи и други).
През 2006 г., по проекта за безопасност на храните на програма PHARE („Укрепване на политиката по безопасност на храните”) РИОКОЗ – Велико Търново, заедно с други пет инспекции (Столична, Варна, Бургас, Плевен и Пловдив) в страната получава оборудване с най-съвременна аналитична апаратура, с което рязко се увеличават възможностите за мониторинг не само на храни, но и на води и други среди, предмети и стоки със значение за здравето на човека, и за подобряване на качеството на лабораторните изпитвания. Разработват се и се внедряват много нови методики, извършват се лабораторни изпитвания на храни (за пестициди и тежки метали) и води и на други инспекции. В Лабораторно-изпитвателният комплекс (ЛИК) в инспекцията (акредитиран от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“ през 2009 г.) работят високо квалифицирани експерти, които прилагат европейските стандарти в своята дейност и успешно участват в международни и междулабораторни сравнителни изпитвания.
Съществен принос в утвърждаването и развитието на РИОКОЗ – Велико Търново имат д-р Петя Маринова – директор (1996 г. – 2009 г.) и д-р Росица Раева – главен секретар; директорите на дирекции и началниците на отдели: д-р Нели Иванова (директор на РИОКОЗ от 2009 г. до 2011 г.), д-р Красимира Петрова, д-р Албена Ламбева, инж. Николина Бейска, д-р Таня Илиева, д-р Евгения Недева, д-р Мариана Баръмова, д-р Веска Войчева, д-р Мариета Алексиева, д-р Анастасия Анастасова, д-р Христина Макариева.
Д-р Петя Маринова
Един от най-сериозните проблеми през този период, който все повече се задълбочава, е проблемът с осигуряването на кадри – предимно лекари и здравни инспектори, породен от сравнително ниското заплащане на труда в цялата система на фона на много високите и непрекъснато нарастващи изисквания и отговорности. Този проблем може да има много сериозни последици за цялото здравеопазване в бъдеще.
През 2011 г., с Постановление №1 на Министерския съвет (МС) от 6 януари 2011 г. за структурни промени в системата на здравеопазването, съществуващите регионални центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са преобразувани в регионални здравни инспекции (РЗИ) с общо 132 щатни длъжности. С изменението на Постановление №1 на МС (ДВ, бр. 15 от 18.02.2011 г.) числеността на регионалните здравни инспекции в страната е намалена (с 454 щатни бройки), предвид преминаването на контрола върху храните към новосъздадената Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Персоналът на РЗИ – Велико Търново е намален със 17 щатни бройки, които са прехвърлени към щата на териториалната структура на БАБХ – Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).
С промените в устройствения правилник на регионалните здравни инспекции и направените структурни промени в периода 2013 г. – 2016 г. общата щатна численост на персонала в инспекцията непрекъснато намалява и към 30.09.2017 г. тя е 93 щатни длъжности, от които 86 са реално заети от физически лица.
В периода 2011 г. – 2014 г. директор на РЗИ – Велико Търново е д-р Албена Ламбева, а от 2014 г. и към настоящия момент институцията се ръководи от д-р Евгения Недева.
Директор на РЗИ Велико Търново
Д-р Евгения Недева
В контекста на националните здравни стратегии на правителството (Национална здравна стратегия 2020 и Национална здравна стратегия 2030) – водещи стратегически документи, конкретизиращи целите за развитие на системата на здравеопазването, на регионалните здравни инспекции са възложени отговорни задачи в разписаните приоритети и политики за реализация на националните здравни цели, насочени към опазване и укрепване на индивидуалното и обществено здраве чрез ограничаване въздействието на рисковите фактори на жизнената среда и информиран избор на здравословен начин на живот.
Въпреки обективните трудности и проблеми РЗИ – Велико Търново полага усилия за изпълнение на поставените оперативни цели, в съответствие с националната здравна политика и указанията на Министерството на здравеопазването, отчитайки спецификите в здравно-демографското състояние и основните здравни проблеми, характерни за областта. Основните приоритети, по които е насочена дейността на инспекцията са: укрепване на капацитета на общественото здравеопазване, включващ политики за промоция на здравето и профилактика на болестите; надзор на заразните болести, ефективен и качествен държавен здравен контрол; развитие и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати, с акцент върху политиките, свързани с оптимизиране на болничната помощ, развитие на електронно здравеопазване и осигуряване на качество и безопасност на медицинското обслужване.
В тази кратка историческа справка е невъзможно да се разкаже и опише всичко. Това може да бъде цяла книга, която си пожелаваме да напишем. Важно е да се подчертае, че всичко през годините е сътворено от хората – лекари, фелдшери и здравни инспектори, химици, лаборанти и целия персонал, в името на опазването и подобряването на здравето на населението в област Велико Търново!
Автори на материала:
д-р Красимира Петрова
д-р Евгения Недева
инж. Виолина Енева